Старобългарски речник
ѹтврьждат сѧ 
ѹтврьждат сѧ -ѹтврьждаѭ сѧ -ѹтврьждаш сѧ несв Укрепвам, ставам силен та бо наѹ ѳома. се нꙑ остав акꙑ ꙙдомъ свомꙿ обьда. акꙑ  съкровште стьство дрьжтъ слово. вьсь родъ того гласа рад. ѹтврьждаетꙿ сꙙ. до агг҄елъ простьрѣ сꙙ рѣь С 509.15—16 Изч С Гр ὀχυρόομαι Вж. при ѹтврьждат Нвб