Старобългарски речник
ѹтврьждат 
ѹтврьждат -ѹтврьждаѭ -ѹтврьждаш несв 1. Укрепвам някого или нещо, усилвам, правя по–силен ѣко мꙑшьцѩ грѣшьнкъ съкрѹшѩтъ сѩ. ѹтвръждаетъ же праведьнꙑѩ гь СП 36.17  н въ едноже поꙁьр его. нъ  накаꙁанемь на къжъдо день ѹтвръждаѩ его. ꙇ тѣлесънаа трѣбованѣ обло подава СЕ 83b 2 памꙙть стьімъ обьштеват апостоломъ велтъ вѣдꙑ. ꙗко же памꙙть твортъ съ вьсѣмъ срьдьцемь  вѣроѭ.  нѣхъ ѹтрѹждатъ [!]. бол҄ьшꙙ хотꙙште подражат. понꙗ же мѫенка С 124.12 хлѣбъ небесъскꙑ. ѹтвръждаѧ срьдьца. вѣдѫштмъ добраꙗ твоꙗ дѣанꙗ. вно благо новааго внограда. веселꙙ  свѣтъло творꙙ лца С 143. 21 въ то же врѣмꙙ гргор наньꙁꙗнъскꙑ епскѹпъ. вънѫтрь въ градѣ въ малѣ црькв съборьі творѣѣше. събраѧ  ѹтврьждаѧ народъ ѹенмъ свомъ. о правѣ вѣрѣ. ꙗже црькꙑ потомъ цѣсаремъ повелѣнмъ съꙁъдана бꙑстꙿ С 198.5  прхождаахѫ отъвьсѫдѹ къ н҄емѹ по вьсꙙ дьн. въꙁграждам  ѹтврьждам о вѣрѣ господьн҄. прѣподобьнꙑмъ словесꙑ го С 205.29—206.1 сто бо подобьнꙑмъ потекѫтъ. а неподобьна вьꙁемьѭштхъ въ бол҄ьшѫѭ мѫкѫ вълагаѭтъ.  не страшꙙ глагол҄ѫ. нъ пае ѹтврьждаѧ С 421.11 тако  бесѣдꙑ благꙑ. ѹстраꙗѭтъ сьвѣст послѹшаѭштхъ. красꙙште.  ѹтврьждаѭтꙿ мъ дшꙙ С 544.4 2. Създавам, сътворявам вꙿсе бголѣпъное словомь съставль. ꙁждѧ дхꙑ. ѹтвръждаѩ громъ.  ходѧ на крлѹ вѣтрънюю. прꙁꙑваѩ бѹрѭ моръскѫѭ СЕ 56b 20  ѹмомъ бꙑстромъ объхождѫ вѳанѭ.  рѫкама плештꙙ лкѹѭ.  съмѣшаѧ сꙙ скаѫ сь дѣтьм. побѣдънѫѭ пѣснь сь н҄м ѹтврꙿждаѧ владꙑцѣ С 332.25—26 3. Завардвам, слагам под охрана; съхранявам ꙁѣло л вѣс. ꙁѣло л помнш ꙗко вьстанетъ. ѹтврьждатъ гробъ. мнѣ бо ѹтврьждаш. блюд мрьтвьца да не ѹбѣж С 438. 29—30, 31 Предпазвам. нъ на даѭштааго намъ дарꙑ лколюбвааго ба. же  стоѧштемъ намъ. съвръшенѣ дастъ стоꙗт трьпѣнь.  падаѭштꙙ нꙑ отꙿ лѣност ѹтврьждатъ. рѫкѫ намъ подаѧ свого ꙁастѫпа С 522.28 4. Подкрепям, поддържам он же шедъше проповѣдѣшѧ въсѫдѣ. гю поспѣшъствѹѭштѹ. ꙇ слово ѹтвръждаѭштю. послѣдъствѹѭштм ꙁнаменм амнь М Мк 16.20А Утвърждавам, одобрявам. съблажꙁньше (!) же сѧ. скврънѫ отъ съвѣст хъ ост. ꙇ твоѣ повелѣнѣ ѹтвръждаѩ вь нхъ. црквь сътворь нескврънꙿнѫ дха твоего стааго СЕ 22b 21—22 твомѹ ѹмѹ мьстт хотꙙ пршълъ стъ съпасъ. твомѹ мьстт хотꙙ хвалѫ младеньць ѹтврьжда. пото свомѹ с ꙁавдш съпасеню С 336.15 ꙁѣло лютѣ прокѹд. н раꙁѹмѣт же на подобѫ. н памꙙтѭ слѹхъ ѹтврьждаѧ. н сто глꙙдат даѧ вдмꙑхъ С 340.3 Изч М А СП СЕ С Гр στηρίζω ἐπιστηρίζω ὑποστηρίζω βεβαιόω ἀσφαλίζομαι συγκαταρτίζομαι καταρτίζομαι ѹтвръждат ѹтврꙿждат Нвб утвърждавам [се], утвърдявам [се] ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР