Старобългарски речник
ѹтврьдт сѧI 
ѹтврьдт сѧ -ѹтврьждѫ сѧ -ѹтврьдш сѧ св 1. Заякна, стана здрав, издръжлив въꙁърѣвъ на нѧ съ гнѣвомъ. скръбѧ о окаменен срдца хъ. гла кѹ. простьр рѫкѫ твоѭ  простьрѣ. ꙇ ѹтвръд сѧ рѫка его цѣла ѣко  дрѹгаѣ М Мк 3.5 З, А, СК. Срв.Лк 6.10 М З А стѫп.  вънде мѹ нога въ дѹпнѫ пештерънѫѭ. деже бѣахѫ мошт свꙙтꙑхъ.  аб ѹтврьд сꙙ нога вельбѫдѹ  бꙑстъ съдрава С 218.18 2. Укрепна, получа сила ꙁбавітъ мѩ отъ врагъ моіхъ. сілънꙑхъ. і тъ ненавідѩштііхъ мѩ. ѣко ѹтвръшѩ сѩ (погр. вм. ѹтвръдішѩ сѩ, Север., с. 19, бел. под линия) пае мене СП 17.18 твоѣ мꙑшьца съ сілоѭ. да ѹтвръдтъ сѩ рѫка твоѣ. да въꙁнесетъ сѩ десніца твоѣ СП 88.14 въꙁіщѣте гѣ  отвръдіте сѩ. въꙁіщѣте ліцѣ его вꙑнѫ. помѩнѣте юдеса его ѣже сътвор СП 104.4 готово срце его ѹпъват на гѣ. ѹтвръді сѩ срце его не подвіжітъ сѩ доїждеже воꙁьртъ на врагꙑ своѩ СП 111.8 тѣмь же молѫ сѧ вельм да ѹтвръдімъ сѧ въ словесехъ К 4а 4—5 брада же мѹ акꙑ топрьво брадѣѭштꙋ свьтѣаше сꙙ.  лце мѹ пакꙑ свѣтъло  благодѣть ѹдъна. ꙗкоже крьстіꙗномъ ѹтврьдт сꙙ пае вѣроѭ. невѣрьн же въꙁбоꙗвъше сꙙ С 142.11 За чувство — усиля се, засиля се. на мѩ ѹтвръд сѩ ѣростъ твоѣ. ї вьсѩ влънꙑ твоѩ наведе на мѩ СП 87.8 ѣк (!) ѹтвръд сѩ млость его на насъ. ї їстна гнѣ прѣбꙑваетъ въ вѣкъ СП 116.2 3. Опра се, облегна се на някого; получа упование на тѩ ѹтвръдіхъ сѩ отъ ѫтробꙑ ї рѣва матері моеѩ. тꙑ есі моі покръвітель СП 70.6 правьднꙑ же нсоже нкомѹже не отъвѣштавъ. нъ вѣроѭ ꙗже на ба ѹтвръдвъ сꙙ. прблжвъ сꙙ къ юньцѹ.  коснѫвъ сꙙ его рѫкама.  въстлапвъ гнѣвъ словесꙑ кротъкꙑм. рѫкоѭ помъ С 566.11—12 4. Създам се ꙇ надъ вьсѣм см. междю нам  вам. пропадь велѣ ѹтвръд сѧ. ѣко да хотѧште мнѫт отъ сѫдѹ къ вамъ не въꙁмагаѭтъ. н же отъ тѫдѫ къ намъ прѣходѧтъ М Лк 16.26 З А СК Изч М З А СК СП К С Гр ἀποκαϑίσταμαι στηρίζομαι ἐπιστηρίζομαι στερεόομαι κραταιόομαι ѹтвръдт сѧ ѹтвръдіт сѩ Вж. при ѹтврьдт Нвб