Старобългарски речник
ѹтврьдт
ѹтврьдт
-ѹтврьждѫ
-ѹтврьдш
св
1. Направя здрав, оздравя̀; закрепя
гі схе бже нашъ. повелѣвꙑꙶ сѹхорѫкѹмѹ. въстат по срѣдѣ събора. ждѫще словес. ꙇ въꙁдастъ слово. ꙇ повелѣвъ емѹ. прострѣт рѫкѫ своѭ. ꙇ ѹтвръждь ѭ ѣко цѣлѫѭ
СЕ
40b 7
ꙇ повел емѹ простьрѣт рѫкѫ его. ꙇ ѹтвръд ѭ
СЕ
40b 17
схе едноѧдꙑ сне бже ... давꙑ аплѹ твоемѹ петрѹ. въстав (!) хромааго въ мѧ твое. ꙇ ѹтвръдт ноꙁѣ его. сѫща хрома отъ рѣва матер своеѩ. не бꙑвъшааго на ногѹ своею. тѧ молмъ ꙇсхе бже нашъ
СЕ
44а 2
посъл на нь млость твоѭ. ꙇ ѹтвръд ноꙁѣ его. не посрам насъ. хвалѧщхъ сѧ о тебѣ
СЕ
44а 11
како оклосншѧ емѹ вельбѫдь. вельбѫдѹ же оставенѹ бьівьшѹ тѹ до етьірь дьн. лежѧштѹ на мѣстѣ покѹшаѫштѹ сѧ вьстат. раꙁломеньіѧ ногьі. не могѫштѹ ѹтврьдт
С
218.15
съвѣштавъша сꙙ на лъжѫ. ананѭ сапфрѫ. како л раꙁдрѣш ѧꙁѫ отъ рода хромѹѹмѹ. томь асѣ ноꙁѣ мѹ ѹтврьдвъ
С
358.12
въстав же го. ꙁа рѫкѫ мъ сътвор съ собоѭ ходт. ꙁꙑбьѭштѹ сꙙ съпръва прѣстран҄ꙗѭштѹ на обѣ странѣ. ѹтвръжденомъ же го ѹдомъ. съврьшенѣ цѣл҄еномъ. дастъ мѹ сво жъꙁлъ рекꙑ. вьꙁьмъ сь ход
С
563.9
Укрепя, заякча, подсиля.
растаѣ сѩ ꙁемлѣ і вьсі жівѫштеі на неі. аꙁъ ѹтвръдіхъ стлъпꙑ еѩ
СП
74.4
мѣсто вь н҄емъже ꙁатворлъ сꙙ стъ стꙑ старцъ. брѣгъ матъ на ꙁападъ. вꙑсокъ ꙁѣло. въстанї мѣста сꙑ. вь н҄емьже стелꙗ хлѣвнꙑ го ѹтврьждена стъ
С
300.3
Поставя в ред.
глагол҄етъ невѣстьнкъ грꙙдетъ. лꙿма же ѹбо ѹтврьдшꙙ свѣтла своꙗ. глаголашꙙ ѫродвꙑѧ мѫдрꙑмъ. дадте намъ отъ масла вашего
С
372.22—23
2. Завардя, поставя под охрана
повел ѹбо ѹтвръдт гробъ до третѣаго дьне. еда како пршедъше ѹенц его ноштѭ ѹкрадѫтъ і. ꙇ рекѫтъ людемъ въста отъ мрътвꙑхъ
М
Мт 27.64
З,
А. Срв. С439.20
С443.18
рее мъ платъ мате кѹстодѭ дѣте ѹтвръдте ѣкоже вѣсте
М
Мт 27.65
З,
А. Срв. С439.2
С440.24
он же шедъше ѹтвръдшѧ гробъ. ꙁнаменавъше камень съ кѹстодеѭ
М
Мт 27.66
З,
А. Срв. С440.2
Затворя, заключа.
ꙁапрѣтвъ дѹхомь прꙁъва сьвꙙꙁа. въ мꙙ сѹ хрьстоса. въложвъ вь тр десꙙт кръагъ. ѹтврьдвъ съвꙙꙁа пеатьлѣ оловомъ. погребъ вь свомъ домѹ
С
45.10
дꙿва же вь себѣ бꙑвь анѳупатъ. повелѣ ѧ вест вь темнцѫ ѹтврьдт. сънемъше съ дрѣва блаженааго кодрата. въврьгошꙙ вь темнцѫ ѹтврьдшꙙ
С
111.3, 5
3. Утвърдя, укрепя
аꙁъ же молхъ сѧ о тебѣ да не оскѫдѣатъ вѣра твоѣ. ꙇ тꙑ нѣкъгда обраштъ сѧ ѹтвръд братрѭ твоѭ
М
Лк 22.32
З
словомъ наоъш (!) сѧ. ѹ павла бгоневѣстⷪ҇. вѣрѫ ѹтвръждъш ѹ петрⷶ҇ бгоꙁванаѣ пръвомѫенца ѣв сѧ
Е
36а 5
мѩ же ꙁа неꙁобѫ (!) моѭ пріѩтъ. ї ѹтвръділъ мѩ есі. прѣдъ тобѫѭ (!) въ вѣкъ
СП
40.13
въꙁдаждь м радостъ спнѣ твоего. ї дхмъ владꙑънемъ. ѹтвръді мѩ
СП
50.14
вьꙁдрѣма дша моѣ отъ ѹнꙑнѣ. ѹтвръді мѩ въ словесехъ твоїхъ
СП
118.28
блгв ꙇ нꙑ. пршестве рабъ твохъ. ꙇ(ꙇ) дажд намъ. да полеꙁьнꙑ бѫдѫтъ бесѣдꙑ нашѧ. ѹтвръд въ насъ любьвь твоѭ. ꙇ прѣꙁнь нашѭ ѹтвръд
СЕ
18а 2, 4
обѣщасте сѧ хѹ. въ дхъ стꙑ. да ѹтвръдтъ дшѧ вашѧ
СЕ
97b 12—13
добрї мѫенц проповѣдасте. того рад вь вѣкꙑ веселте сꙙ. црꙙ нашꙙ ѹкрѣпте. вѣрѫ нашѫ ѹтврьдте
С
68.9
ое накаж мꙙ о хсѣ сна свого. ѹтврьд м срьдьце. ꙗко ꙁѣло мꙙ съдръжꙙтъ роꙁльн помꙑсл
С
524.23
да бꙑ кто бв ѹгодлъ. остлъ отъ всеѧ скврънꙑ дшѫ своѭ. отъ прѣльст мра сего. всего грабьньꙗ пожеланьꙗ мѣню. да ѹтвръдтъ дшѫ своѭ вь любꙿв бж
С
570.24
Подкрепя.
вь прѣподобе. ꙇ правъдѫ твоѭ. ѹтвръд вꙿсегꙿда. ранꙑ крстъ свъ на тѣлѣ своемь ност
СЕ
94b 1—2
съпадъшхъ вьꙁдвгошꙙ. сѫмнꙙштїхъ сꙙ ѹтврьдшꙙ. благовѣрьнꙑмъ желан сѹгѹбшꙙ
С
97.15
нꙑнꙗ врѣмꙙ ꙗже отъ тебе помоштъ. освѣт мꙙ ѹтвръд мꙙ обѣштанмъ твомъ. прм мꙙ да прославтъ сꙙ мꙙ тво
С
103.18
Предпазя, опазя.
[...] съкаꙁаѫтъ [...] бж прѣсп[...] [...]мъ да ѹтв(р)[...] ваша раꙁ[...]
Е
14а 18
пріемлѫштеі бо достоіно ьсть польꙁѫ імѫтъ. а наслаждаѭштеі сѧ недостоіно. большѫ мѫкѫ себѣ пріемлѫтъ. сі глѫ не хотѧ ѹстрашꙇті. нъ ѹтвръдіті. пішта бо естъ дховънаѣ
К
8b 2
4. Потвърдя, докажа; засвидетелствам
ѣко по вꙑсотѣ нбнѣ отъ ꙁемлѩ. утвръділъ естъ гь млостъ своѭ на боѩщхъ сѩ его
СП
102.11
не осѫд л тꙑ старца неглаголанмъ. не тꙑ л ꙁдрее а аꙁъ ѹтврьдхъ. не твомъ л благовѣштенмъ дѣло послѣдьствова
С
249.10
та же пакꙑ божѭ славоѭ въспрмꙿ славтъ господа. же бꙑстъ о блаженѣмъ рне епскѹпѣ еремскааго града. кротост рад лхꙑѧ. же о бож доброговѣн. дѣлꙑ ѹтврьд нареено
С
252.14
ꙗко вон тѣло давъше ѹкраст подашꙙ ѹенкомъ. о въскръсен сълъгат слово. нꙑнꙗ же т сам ѹтвръждъше. н того могѫтъ глаголат
С
441.8
е блаженꙑ ѳома спльнꙙ слово дѣлъмъ. повьслѣдѹ гласа свого. добрꙑ наꙙтъкъ ѹтврьд съконьаньмъ
С
512.24
Узаконя, призная, утвърдя.
прѣѧшꙙ црькꙿв правовѣрьн. не ꙁамѹдвъ же цѣсарь съборъ епскѹпъскꙑ сътвор. о право (!) вѣрѣ ѹтврьдтъ. нк҄ескѫѭ вѣрѫ. поставт въ къснꙙтн҄ градѣ епскѹпа
С
201.3
ѹтврьдвъше же нк҄ескѫѭ стѫѭ правѫѭ вѣрѫ кѹпꙿно. т ѹставшꙙ ѹставꙿ вѣрꙑ
С
202.6—7
5. Създам, устроя
словесемъ гнмъ нбса ѹтвръдішѩ сѩ. дхмъ ѹстъ его вьсѣ сіла хъ
СП
32.6
тꙑ ѹтвръді сілоѭ твоеѭ море. тꙑ съкрѹші главꙑ ꙁмьемъ въ водѣ
СП
73.13
гь вьцрі сѩ въ лѣпотѫ сѩ облѣе. облѣе сѩ гь вь сілѫ прѣпоѣса сѩ. їбо ѹтвръді ѹселенѫѭ. ѣже не подвіжітъ сѩ
СП
92.1
ѹтвръждьшюмѹ ꙁемⷧ҇ѭ на водахъ. ѣко вь вѣкъ мло. (!) сътворьшюмѹ свѣтла велѣ едномѹ
СП
135.6
тꙑ распѧтъ нбо ѣко кожѭ. тꙑ ѹтвръд ꙁемⷧѭ на водахъ. тꙑ оград море пѣсъкомь
СЕ
4а 10—11
ꙇ тѣломъ благообраꙁъномь. съвръш. ѣко да тѣло слѹжтъ мꙑсльнѣ дш. ꙇ главѫ на вꙑшънмь мѣстѣ полож. ꙇ на не множѣшѣ ювьствѣ ѹтвръждь. не ꙁастѫпаѭща дрѹгъ дрѹга. власꙑ же главѫ покрꙑлъ ес
СЕ
7b 8
6.
Прич. мин. страд. като същ.
ѹтврьждено
ср
ед
ἀσυλία
Утвърденото, установеното
прбѣгаѭштꙙѧ же къ ѹставомъ. тоѧ съ нѹждеѭ отътръꙁаѧ. ѹставомъ ѹтврьждено раꙁараѧ
С
281.29
ѹтврьдт лце
τὸ πρόσωπον στηρίζω
Взема решение, предприема
бꙑстъ же егда съконьаваахѫ сѧ дьнье въсхожденю его. ꙇ тъ ѹтвръд лце свое въ мъ т
М
Лк 9.51
З
ѹтврьдт о мо на кого
ἐπιστηρίζω ἐπί τινα τοὺς ὀφϑαλμούς μου
Обърна поглед към някого, подкрепя, напътя, насоча някого
въраꙁѹмлѭ тѩ і наставлѭ въ пѫтъ съ вь ньже поідеші. ѹтвръждѫ на тѩ оі моі
СП
31.8
ѹтврьдт
сѧ
М
З
А
СК
Е
СП
СЕ
К
С
Гр
στηρίζω
ὑποστηρίζω
ἐπιστηρίζω
στερεόω
βεβαιόω
κραταιόω
κρατύνω
ἐπικρατύνω
ἀσφαλίζομαι
κυρόω
φρουρέω
τηρέομαι [ἀσφαλῶς]
καϑιδρύω
κοσμέω
χαρίζομαι
ѹтвръдт
ѹтвръдіт
ѹтвръдіті
утвръдіт
Нвб
утвърдя [се]
ОА
ВА
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА