Старобългарски речник
ѹтат сѧ
ѹтат сѧ
-ѹтаѭ сѧ
-ѹташ сѧ
св
Укрия се, скрия се, прикрия се
ꙇ отъ тѫдѹ въставъ де въ прѣдѣлꙑ тѵрьскꙑ сдоньскꙑ. ꙇ въ домъ въшедъ. не хотѣаше да б къто юлъ. ꙇ не може ѹтат сѧ
М
Мк 7.24
З
вдѣвъш же жена ѣко не ѹта сѧ. трепещѫщ прде. ꙇ падъш прѣдъ нмъ. ꙁа нѭже внѫ пркоснѫ сѧ емъ
М
Лк 8.47
З
А
СК
ѹбо сѧ вьпльщенааго ба. подобленѣ. не ѹта сѧ въ рабѣ бжь семь
СЕ
54b 22
хоштѫ сьнꙙт сꙙ съ борѫштмъ. ѹтат сꙙ хоштѫ слъ небесъскꙑхъ
С
247.25
да не ѹдтъ же сꙙ нктоже. мже ѹта сꙙ отъ старца ъстънааго савꙑ съкровште їѡанвъ ѹправьн. нъ пае да помꙑшлꙗтъ таковꙑ
С
283.17—18
нъ то облама петромь. протвста сꙙ мѹ бесадамъ. (!) мнꙙшта ѹтат сꙙ го. а не съмꙑслꙙшта ꙗко нѣ кде сꙙ порѫгат свꙙтѹѹмѹ дхѹ
С
363.24
Остана незабелязан.
гі прѣдъ тобоѭ вьсе желане мое. въꙁдꙑхане мое отъ тебе не ѹтаї сѩ
СП
37.10
Срв.
СЕ76а 24
бже тꙑ ѹвѣдѣ беꙁѹмье мое. ї прѣгрѣшеніѣ моѣ отъ тебе не ѹтаішѩ сѩ
СП
68.6
елко слꙑшахомъ ї раꙁѹмѣхомъ ѣ. ї отьці наші повѣдѣшѩ намъ. не ѹтаі сѩ отъ ѩдъ іхъ въ родъ їнъ
СП
77.4
савнъ глагола. нѣстъ ѹтало сꙙ насъ неьство ꙁаповѣдан
С
147.26
М
З
А
СК
СП
СЕ
С
Гр
λανϑάνω
κρύπτω
ἐγκρύπτω
ἀποκρύπτω
ѹтаꙇт сѩ
ѹтаіт сѧ
ѹтаїт сѩ
Вж. при
ѹтат
Нвб