Старобългарски речник
ѹтат сѧ 
ѹтат сѧ -ѹтаѭ сѧ -ѹташ сѧ св Укрия се, скрия се, прикрия се ꙇ отъ тѫдѹ въставъ де въ прѣдѣлꙑ тѵрьскꙑ  сдоньскꙑ. ꙇ въ домъ въшедъ. не хотѣаше да б  къто юлъ. ꙇ не може ѹтат сѧ М Мк 7.24 З вдѣвъш же жена ѣко не ѹта сѧ. трепещѫщ прде. ꙇ падъш прѣдъ нмъ. ꙁа нѭже внѫ пркоснѫ сѧ емъ М Лк 8.47 З А СК ѹбо сѧ вьпльщенааго ба. подобленѣ. не ѹта сѧ въ рабѣ бжь семь СЕ 54b 22  хоштѫ сьнꙙт сꙙ съ борѫштмъ. ѹтат сꙙ хоштѫ слъ небесъскꙑхъ С 247.25 да не ѹдтъ же сꙙ нктоже. мже ѹта сꙙ отъ старца ъстънааго савꙑ съкровште їѡанвъ ѹправьн. нъ пае да помꙑшлꙗтъ таковꙑ С 283.17—18 нъ то облама петромь. протвста сꙙ мѹ бесадамъ. (!) мнꙙшта ѹтат сꙙ го. а не съмꙑслꙙшта ꙗко нѣ кде сꙙ порѫгат свꙙтѹѹмѹ дхѹ С 363.24 Остана незабелязан. гі прѣдъ тобоѭ вьсе желане мое.  въꙁдꙑхане мое отъ тебе не ѹтаї сѩ СП 37.10 Срв. СЕ76а 24 бже тꙑ ѹвѣдѣ беꙁѹмье мое. ї прѣгрѣшеніѣ моѣ отъ тебе не ѹтаішѩ сѩ СП 68.6 елко слꙑшахомъ ї раꙁѹмѣхомъ ѣ. ї отьці наші повѣдѣшѩ намъ. не ѹтаі сѩ отъ ѩдъ іхъ въ родъ їнъ СП 77.4 савнъ глагола. нѣстъ ѹтало сꙙ насъ неьство ꙁаповѣдан С 147.26 М З А СК СП СЕ С Гр λανϑάνω κρύπτω ἐγκρύπτω ἀποκρύπτω ѹтаꙇт сѩ ѹтаіт сѧ ѹтаїт сѩ Вж. при ѹтат Нвб