Старобългарски речник
ѹтат 
ѹтат -ѹтаѭ -ѹташ св 1. Укрия, скрия, запазя в тайна въ то врѣмѧ отъвѣщавъ съ рее. ꙇсповѣдаѭ т сѧ отъе г небѹ  ꙁем. ѣко ѹталъ ес се отъ прѣмѫдрꙑхъ  раꙁѹмънꙑхъ. ꙇ ѣвлъ ѣ ес младеньцемъ М Мт 11.25 З. Срв.Лк 10.21 М З А СК ѣже сътворхъ волеѭ. л не волеѭ. похотѭ одръжмъ. вь гнѣвѣ л въ ѹдръжань. не могѫ бо тат. ꙇхъже прсно ꙁьртъ. не могѫ ѹтат. ѣже отъкрꙑт ꙇматъ. съвѣстьнаа моѣ  не съвѣстьнаа СЕ 68b 13—14 гда ѹбо жвъ бѣ. ѹ васꙿ дръжмъ бѣ. гда же ѹбнъ бꙑстъ вьсѣхъ васъ ѹтанъ С 439.8 2. Прич. мин. страд. като същ. ѹтано ср ед [τὸ] ἀπόκρυφον Нещо укрито, скрито, тайно нѣстъ бо тано еже не автъ сѧ. н ѹтаено еже не бѫдетъ поꙁнано. ꙇ въ ѣвлене прдетъ М Лк 8.17 Изч М З А СК СЕ С Гр κρύπτω ἀποκρύπτω λανϑάνω ѹтаꙇт ꙋтат ꙋтаіт Нвб утая, утаявам, утайвам ОА ВА ЕтМл БТР АР