Старобългарски речник
ѹкротт сѧ 
ѹкротт сѧ -ѹкрощѫ сѧ -ѹкротш сѧ св Успокоя се, престана да се гневя тѣмь же прпадаѭ т. покланѣѩ колѣнѣ срца моего. ѹмлосръд сѧ на мѧ окаанааго. ѹкрот сѧ. ѹвѣща сѧ СЕ 79а 11 Изч СЕ Вж. при ѹкротт Нвб