Старобългарски речник
ѹклонт сѧ 
ѹклонт сѧ -ѹклонѭ сѧ -ѹклонш сѧ св 1. Отклоня се, насоча се в друга посока побѣгнѣвѣ. да не постжена бѫдевѣ дѫшта. ѹклонвѣ сꙙ отъ сего пѫт. да не сьрѣтена бѫдевѣ сверѣпꙑм ѩꙁꙑкꙑ С 472.11 Отстраня се, отдръпна се; махна се. ꙇсцѣлѣвꙑ же не вѣдѣаше кто естъ. іс бо уклон сѧ народѹ сѫштю на мѣстѣ М Йо 5.13 З А 2. Прен. Откажа се, отрека се, отстъпя въсі ѹклонішѩ сѩ въкѹпѣ неклюімі бꙑшѩ. нѣстъ творѩі благостꙑнѩ нѣстъ до едіного СП 13.3 Срв. СП52.4 не отъвраті ліца твоего отъ мене.  не ѹклоні сѩ гнѣвомъ отъ раба твоего СП 26.9 Срв. СЕ77b 24 ѹклон сѩ отъ ꙁъла і творі добро. вьꙁщ мра і пожен і СП 33.15 Срв. СП36.27 гръдї ꙁаконъ прѣстѫпахѫ вельм. ѡтъ ꙁакона же твоего не ѹклонхъ сѩ СП 118.51 ѡтъ сѫдѫдобъ твоїхъ не ѹклонхъ сѩ. ѣко тꙑ ꙁаконъ положлъ ес мнѣ СП 118.102 ѹклонте сѩ отъ мене ꙁьлобвї. і спꙑтаѭштеї ꙁаповѣд ба моего СП 118.115 мноѕ вꙑгонѩштеї мѩ ї сътѫжаѭштеї м. ото съвѣдѣнеї твоїхъ не ѹклонхъ сѩ СП 118.157 бѣахѫ бо мноꙁ молꙙште сꙙ о н҄ею къ богѹ. ꙗкоже  многомъ отъ поганъ покаꙗт сꙙ  раꙁврѣст срьдьца о свꙙтѹю.  ѹклонт сꙙ отъ кѹмрослꙋженꙗ  вѣроват хсѹ С 6.7 а стражь гда вдѣ го ѹклон҄ьша сꙙ.  въ бан҄ѫ текꙿша. вь мѣсто отъбѣгъшааго. самь сꙙ ѹстролъ.  съвръгъ рꙁꙑ къ нагꙑмъ сꙙ прмѣс С 93.18 3. Избегна нещо, спася се от нещо мꙑ же по правьдѣ не сътрьпмъ л. съмрьт не ѹклонмъ сꙙ ѡ сьвонꙑ. не дадмъ ꙁаждꙙ дꙗволов С 91.17 вдꙙште го ѹстръмьн къ юньцѹ. млѹѭште правьднааго. ставьꙗхѫ  гласꙑ. ѹклонт сꙙ гнѣва  въꙁбѣшеньꙗ юньа С 566.9 4. Прен. Изчезна, загина съмѩсѩ сѩ ѩꙁꙑці ї ѹклонішѩ сѩ црствѣ СП 45.7 Свърша се, стопя се. дънье моі ѣко сѣнъ ѹклонішѩ сѩ СП 101.2 5. Прен. Пристрастя се към нещо, отдам се на някакъв порок и под лма бо  онꙿ свомѹ ѹмѹ господнъ бѣ.  вол҄еѭ не ра послѹшат. нъ на сьребролюбьстве ѹклон сꙙ. сего дѣльма осльпе ѹмомъ  съпаса свого прѣда С 413.9 М З А СП СЕ С Гр ἐκκλίνω ἐκνεύω ἀποκλίνω ἀφίσταμαι κλίνω κλίνομαι ѹклоніт сѩ Вж. при ѹклонт Нвб