Старобългарски речник
ѹклонт 
ѹклонт -ѹклонѭ -ѹклонш св 1. Отклоня, насоча в друга посока ї не остѫпі въспѩтъ срдце наше. ї ѹклонілъ есі стъѕѩ нашѩ отъ пѫті твоего СП 43.19 2. Прен. Излея, прелея ѣко ѣша въ рѫцѣ гні. віна нерастворена їсплънь раствореніѣ. ї ѹклоні отъ сеѩ въ онѫ. ѡбае дрождьѩ его не скрꙑдашѩ сѩ СП 74.9 3. Насоча към някого [образно] ѣко ѹклонішѩ на мѩ беꙁаконнъе. ї вь гнѣвѣ вражьдовахѫ мнѣ СП 54.4 ѣко ѹклонішѩ на тѩ ꙁълаѣ помꙑслішѩ СП 20.12 4. Поваля, съборя їꙁгонѩштеі мѩ нꙑнѣ обідѫ мѩ. оі своі въꙁложішѩ ѹклонішѩ на ꙁемъѭ СП 16.11 Изч СП Гр ἐκκλίνω κλίνω ѹклоніт Нвб уклоня [се] ВА НГер АР