Старобългарски речник
ѹжаснѫт сѧ
ѹжаснѫт сѧ
-ѹжаснѫ сѧ
-ѹжаснеш сѧ
св
1. Ужася се, изпадна в ужас, изплаша се много
ꙇ ѹжасѫ сѧ вьс. ꙇ сътѧѕахѫ сѧ къ себѣ глѭште. ъто ѹбо естъ се. то ѹене новое се. ѣко по област дхмъ нестꙑмъ велтъ послѹшаѭтъ его
М
Мк 1.27
З
ꙇ вълѣꙁъшѧ въ гробъ вдѣшѧ юношѫ сѣдѧшть о деснѫѭ. одѣнъ въ одеждѫ бѣлѫ ѹжасѫ сѧ
М
Мк 16.5
З
А
пръвомѫенца въ женахъ. въꙁде бо на ѡгнъ. не ꙋсѫмнѣвш сѧ пламене. ꙃвѣре лютї ѹжасѫ сѧ. ѡбраꙁа крстнаго
Е
36а 10
гроб отврѣсѧ сѧ. тѣлеса мрътвꙑмъ ѹготовшѧ сѧ. егоже сотьнкъ ѹжасе сѧ. ꙇ вꙿс сѫщ съ нмь. емѹже рѣшѧ. ѣко сь естъ снъ бже въ стнѫ
СЕ
51а 4
вдѣвъше же го вьнеꙁаапь ѹжасънѫшꙙ сꙙ. онъ же прблжвъ сꙙ къ н҄імъ. нападе на н҄ꙙ помь ѧ глагол҄ꙙ. то се сътворсте
С
32.8—9
жвѫшт бо вь нк҄естѣмъ градѣ. ѹжасъше сꙙ отъ бꙑвъшааго кра вьпл҄ѣ
С
108.29
дрѹгъ дрѹꙁѣ прѣтꙑкаѧ сꙙ. нъ номѹ бѣжат глагол҄ꙙ. ѹстрашшꙙ сꙙ подвжашꙙ сꙙ. ѹжаснѫшꙙ сꙙ съмꙙтошꙙ сꙙ
С
466.9
Побоя се, стресна се.
емѹже платъ двъ сꙙ ꙁѣло. помѧн плащѭѭ ѹбоѣвъшѭ сѧ. праведьнка са. ꙇ ѹжасн сѧ. помѧн плата ѹбоѣвъша сѧ
СЕ
49b 3
Вцепеня се, скова се [от ужас, страх].
ꙇ абе въста дѣвца хождааше. бѣ бо лѣтома дъвѣма на десѧте. ꙇ ѹжаснѫшѧ сѧ ѹжасомь велемь
М
Мк 5.42
З
ѹжаснѫшꙙ же сꙙ вьс отъ страха. вьꙁдвьше же сꙙ отъ ѹдесъ вьскрашꙙ велм
С
33.17
2. Учудя се, удивя се, смая се
ꙇ абье вьсь народъ вдѣвъше ѹжасѫ сѧ. пррштѫште цѣловаахѫ
М
Мк 9.15
З
въꙁврат сѧ дхъ еѩ. ꙇ въскръсе абе. ꙇ повелѣ дат е ѣст. ꙇ ѹжасете сѧ родтелѣ еѩ
М
Лк 8.56
З
СК
вдѣвъше же неьств вльсв бꙑвъше то ѹдо. дввъше сꙙ ѹжасошꙙ сꙙ. ꙗко не врѣд го нкакоже таковаꙗ мѫка
С
269.1
шъдъ отврьꙁе двьр панцꙙ. обрѣте ѭ сплънь. вьꙁдвь сꙙ ѹжасъ. (вм. ѹжасъ сꙙ, Север., с. 550, бел. под линия) прославвъ ба
С
550.2
въстлапвъ гнѣвъ словесꙑ кротъкꙑм. рѫкоѭ помъ. вьведе въ сво хлѣвъ къ ꙗслемъ. ꙗкоже вꙿсѣмъ двт сꙙ ѹжаснѫт. сътворенꙑмъ ѹдесемъ
С
566.15
М
З
А
СК
Е
СЕ
К
С
Гр
ϑαμβέομαι
ἐκϑαμβέομαι
πτήσσω
καταπλήσσομαι
᾿εκπλήσσομαι
ἐξίστημι
φρίσσω
ѹжасънѫт сѧ
Вж. при
ѹжасат
Нвб