Старобългарски речник
ѹжасат
ѹжасат
-ѹжасаѭ
-ѹжасаш
несв
Смайвам, учудвам, удивлявам
слꙑшмъ сѫшта нѣкого въ горн҄їхъ странахъ менемь конона. тоѧ вѣрꙑ. о н҄емже глагол҄ѫтъ велка ѹдеса бꙑваѭтъ отъ н҄его. ꙗже вьсѣхъ насъ ѹжасаѭтъ
С
46.1—2
Изч
С
Гр
ἐκπλήσσω
Нвб
ужасявам [се], ужася [се]
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР
