Старобългарски речник
ѹготовт 
ѹготовт -ѹготовлѭ -ѹготовш св 1. Приготвя, подготвя нещо се аꙁъ посълѭ анћлъ мо прѣдъ лцемь твомь. ꙇ ѹготовтъ пѫть тво прѣдъ тобоѭ М Мт 11.10 А, СК. Срв.Мк 1.2 М З А СК Б гласъ въпѭщааго въ пѹстꙑн. ѹготовте пѫть гнь. правꙑ творте стъѕѧ его М Мк 1.3 СК Б Отредя. ѹготоввъ же кон҄ꙙ  мѫжꙙ. пѹствъ въскорѣ къ вдѣнѣ вьс С 47.20 къгда вьꙁдетъ  къ богѹ въꙁвраттъ сꙙ. херовмъскꙑ прѣстолъ ѹготовлъ сꙙ стъ. въꙁносꙙште ѧдр. нае готов С 470.24 Образно. събърашꙙ съборъ. да не отъ внограда сладъко обьмьѭтъ гроꙁнов. нъ да стнънꙑ вноградꙿ на дѫбѹ кръста раꙁбвъше. себѣ с лоꙁѫ пагѹбꙑ сътворꙙтъ. намъ же лоꙁѫ съпасена ѹготовꙙтъ С 385.25 Приготвя трапеза [храна]. понеже прораꙁі камень ї потѣшѩ водꙑ. і потоці наводьнішѩ сѩ. егда хлѣбъ можетъ даті. л ѹготовіті трепеꙁѫ людемъ своімъ СП 77.20 кононъ тъштааше сꙙ ѹготовті мъ трепеꙁѫ С 38.16 2. Създам, сътворя тъ бо стъ кръмꙙ вьсѫ насел҄енѫѭ.  вьса мѫдростѭ своѭ ѹготов. се же трѣбѹтъ отъ насъ да вѣмъ мꙙ господа нашего вьс сꙑнове ловѣьст С 262.24 Устроя. по въꙁдѹхѹ парꙙштꙙ слꙑ раꙁгънавъ. беꙁ блаꙁнꙑ намъ на небеса пѫтьшъств ѹготов С 353.12 ѹготовт сѧ М З А СК СП С Гр κατασκευάζω ἑτοιμάζω εὐτρεπίζω ποιέω ѹготовіт ѹготовті ѹготовіті Вж. при ѹготоват Нвб