Старобългарски речник
ѹготоват 
ѹготоват -ѹготоваѭ -ѹготоваш св несв 1. Приготвя предварително нещо необходимо, подготвя ꙇ посъла вѣстьнкꙑ прѣдь лцемъ свомъ. ꙇ шьдъше въндѫ вь весь самарѣнъскѫ. да ѹготоваѭтъ емѹ М Лк 9.52 З А СК ꙇ тꙑ отроѧ проркъ (!) вꙑшьнѣаго нарееш сѧ. прѣдъдеш бо прѣдъ лцемъ гнемь ѹготоват пѫт его М Лк 1.76 З А ѣще не обратіте сѩ орѫжъе свое оцѣстітъ. лѫкъ своі отъвлѣе  ѹготова і.  въ немъ ѹготова съсѫдꙑ съмрътънъїѩ СП 7.14  ꙗко на н҄ь прдошꙙ. на помошть стааго конона. прѣжде бо вѣдѣаше ꙗко семѹ стъ бꙑт.  кон҄ꙙ оседъланꙑ ѹготова.  обрѣтъ готовꙑ вьсѣдъ побѣже С 51.3 2. Приготвя, създам, сътворя тѹ въꙁвраштѫ рогъ даві. ѹготовахъ свѣтльнкъ хѹ моемѹ СП 131.17 Образно. ѣко вдѣсте о мо съпасене твое. еже ес ѹготовалъ прѣдъ лцемъ вьсѣхъ люд М Лк 2.31 З А СК Б  съвѣтꙑхъже не въꙁмогѫ съставіті. ѣко положіші іхъ хрібетъ. въ іꙁбꙑтъцѣхъ твоіхъ ѹготоваеші ліце хъ СП 20.13 3. Приготвя трапеза пакꙑ посъла нꙑ рабꙑ. глѧ рьцѣте ꙁъванꙑмъ се обѣдъ мо ѹготовахъ. юньц мо  ѹптѣнаа сколена  вьсѣ готова. прдѣте на бракъ М Мт 22.4 ЗI, А. Срв. СЕ 106а 17—18  посьла раба своего въ годъ веерѩ. рещ ꙁьванꙑмъ. грѩдѣте ѣко ѹже ѹготована сѫтъ вьсѣ А Лк 14.17 4. Подготвя, устроя, организирам тогꙿда гла рабомъ свомъ. бракъ ѹготованъ естъ СЕ 106b 4 5. Прен. Укрепя, утвърдя на нбсехъ ѹготоваетъ сѩ рѣснота твоѣ. ꙁавѣштахъ ꙁавѣтъ ꙁбьранꙑмъ моімъ. клѩсъ сѩ ꙁбъранꙑмъ мꙑмъ (!) СП 88.3 тъ ѹготова правꙑнѭ сѫдъ. і правъдѫ въ ѣковѣ сътворі СП 98.4 6. Прич. мин. страд. като прил. ѹготованъ, –ꙑ ἡτοιμασμένος Приготвен, създаден, подготвен тъгда реетъ цсръ сѫштмъ о деснѫѭ его. прдѣте блгні отъца (ца) моего. наслѣдѹте ѹготованое вамъ цсрстве. отъ съложенѣ вьсего мра М Мт 25.34 З, А, СК. Срв. СЕ101b 25—26С19.26 С19.26 С123.18—19 С446.29—30 тъгда реетъ  сѫщмъ о (шѫ) шѫѭ его. ꙇдѣте отъ мене проклѧт въ огнъ вѣънꙑ. ѹготованꙑ дѣволѹ  анћломъ его М Мт 25.41 З А СК 7. Прич. сег. деят. като същ. ѹготоваѭще м мн οἱ εὐτρεπίσαντες Тези, които се приготвят; подготвящите се ꙇ помѧн вꙿсѧ ѹмеръшѧѩ. въ блаꙁѣ вѣрѣ. подажд же  ѹготоваѭщмъ се. вꙿсѣ прошенѣ. ѣже на спне мъ.  вѣьнꙑхъ твохъ благъ наслаждене СЕ 13а 22—23 ѹготоват пасхѫ ἑτοιμάζω τὸ Πάσχα Подготвям пасхално угощение ꙇꙁдете ѹенка его  прдете въ градъ.  обрѣтете ѣкоже рее ма.  ѹготовасте пасхѫ М Мк 14.16 З шьдъша же обрѣтете ѣкоже рее ма. ꙇ ѹготовасте пасха М Лк 22.13 З ꙇ сътворшѧ ѹенц ѣкоже повелѣ мъ с. ꙇ ѹготовашѧ пасхѫ М Мт 26.19 З А СК ѹготоват сѧ М З А СК Б СП СЕ К С Гр ἑτοιμάζω προετοιμάζω παρασκευάζω κατασκευάζω εὐτρεπίζω ἕτοιμός εἰμι ἑτοιμασία ѹготоваті Нвб уготвям [се], уготвя [се] диал ВА Дюв НГер ДА