Старобългарски речник
ѹвѧꙁатII
ѹвѧꙁат
-ѹвѧꙁаѭ
-ѹвѧꙁаш
несв
Ставам жертва на кроежи, интриги, уплитам се [прен.]
въ гръдості неьстваго въꙁгараетъ сѩ ніщеі. ѹвѩꙁаѭтъ въ сьвѣтѣхъ ѩже помꙑшлѣѭтъ
СП
9.23
Изч
СП
Гр
συλλαμβάνομαι
ѹвѩꙁат
Вж. при
ѹвѧꙁатI
Нвб