Старобългарски речник
ѹвѧꙁатI 
ѹвѧꙁат -ѹвѧжѫ -ѹвѧжеш св 1. Увържа, омотая, увия лаꙁаре грꙙд вънъ.  ꙁлѣꙁе мрътвꙑ ѹвꙙꙁанъ ѹкро. ѡ веле ѹдеса двьна. же дѹшѫ отъ ѫꙁъ сьмрьтънꙑхъ отрѣшъ С 311.13 2. Прен. Обзема, завладея тѣмь пророкъ молꙗше сꙙ глагол҄ꙙ. раждьꙁ стесѣ мо  срьдьце м. стѹденѭ бо неьстꙗ. вьсе ловѣьство ѹвꙙꙁано бѣаше С 349.2—3 Изч С Гр δέω ѹвꙙꙁат Нвб увежа диал НТ НГер ЕтМл ДА