Старобългарски речник
трѧст сѧ 
трѧст сѧ -трѧсѫ сѧ -трѧсеш сѧ несв 1. Треса се, люлея се, треперя пріꙁіраѩ на ꙁемлѭ творѩѭ трѩсті сѩ. прікасаѩ сѩ горахъ въскѹрѩтъ сѩ СП 103.32 ꙁем трѧсѫщ сѧ. творѧщ трѫсъ сонѹ СЕ 44b 11 нъ  ꙁемьꙗ трꙙсѣаше сꙙ не трьпꙙ т беꙁаконьꙗ ждовьска С 485.4 2. Прен. Треса се, треперя от страх сего рад трѧсꙑ сѧ ꙇ трепештѧ. да бж хранітъ ꙁаконъ К 2b 38 же бо  вдѣ га посрѣдѹ всꙙшта.  вьсь мръ трꙙсѫштъ сꙙ страхомь ... аб вьꙁьп С 426.21 3. Прен. Тревожа се, живея в страх онъ бо стенат  трꙙст сꙙ осѫжденъ бꙑстъ С 483.30 Вълнувам се, намирам се във възбудено, трескаво състояние. градъ трꙙсѣше сꙙ глагол҄ꙙ кꙿто сь стъ С 322.22—23 нъ  пае схъ. въ адѣ бꙑваѭштемъ. бꙑваѭштемъ же  говорꙙштемъ вьсѣмъ.  трꙙсѫштемъ сꙙ. ꙗко господьн҄е пршьств. сама прѣсподьнꙗа прѣсподн҄мъ дот хотѣаше С 467.28 4. Прич. сег. деят. като същ. трѧсꙑ сѧ м ед Човек, болен от треска, трескав моⷧ҇, наⷣ҇ ... трѧсѫщмь сѧ трѧсавцеѭ СЕ 44а 19 СП СЕ К С Гр τρέμω κλονέομαι κραδαίνομαι σείομαι трѩсті сѩ Нвб Вж. при трѧст