Старобългарски речник
трѧст 
трѧст -трѧсѫ -трѧсеш несв 1. Причинявам конвулсии, треса някого еще же глѫщю емѹ поврьже бѣсъ трѧсꙑ. ꙁапрѣт же іс дхѹ нестѹмѹ глꙙ. дше нестꙑ. ꙁд отъ отрока.  цѣлѣ въ тъ асъ.  въдастъ і оцю своемѹ СК Лк 9.42 2. Разтрисам, причинявам треска жден трѧсавцѭ сѭ ... сѫщѭѭ подъбънѫ бѣсѹ. емлѭщѭѭ на врѣмена. ѣко  бѣсъ. грабѧщѭ водѫ. трѧсѫщѭѭ вѣлцеѭ СЕ 44b 23—24 трѧсѫщѭѭ вꙿсѣм ѹдъм его СЕ 45а 1 хѹдоѹмъніѩ  хѹдовѣрънꙑѩ трѧсѫщ СЕ 49а 9 3. Прич. сег. страд. като същ. трѧсомъ, –ꙑ м ед Човек, който има треска моⷧ҇ наⷣ҇ трѧсомⷨ҇о ꙁа ѹтра СЕ 49а 4 моⷧ҇ наⷣ҇ трⷭ҇ѧмоⷨ҇ ве҇ⷬе СЕ 46а 19 Срв.СЕ 47b 9 трѧсомꙑ же да въкѹстъ подъ вееръ. мало кашцѧ СЕ 44а 21 СК СЕ Гр συσπαράσσω Нвб треса [се] ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Тресец МИ ВП,ТО Тресалче МИ Тресище МИ Тресни дол МИ Тресен камен МИ ЙЗ,БГИ Трескавец МИ Тресалче МИ ЙИв,БСМ Трескаш камик МИ Трескава чешма МИ ЙЗ,МИПан