Старобългарски речник

томтел҄ь^I

томтел҄ь -ꙗ м Тиранин, мъчител, насилник, самовластник не отъвръгѫ сѧ аурлꙗне томтелю  непрѣподобьне. не прѣльстш рабꙑ бога вꙑшьнꙗаго С 1.27 алеѯандръ рее. нꙿтоже сѫтъ мѫкꙑ твоѧ томтелю ... ꙗко крьстꙗнъ смъ  стъ богъ на небесехъ. помагаѧ м С 156.22 тъгда томтел҄ь сладьцѣ прмъ вадвъшѧѧ тꙑѧ. отъвѣшта глагол҄ꙙ шъдъше прведѣте м  С 215.10—11 то слꙑшавъше окаан рад бꙑшѧ славѧште томітелꙗ. да твръдо  непостѫпьно бѫдетъ. же отъ н҄его на крьстьꙗнꙑ бѣшен С 215. 14—15 прмꙑшлѣ ѡ томтелю мѫкꙑ. ѧже маш вѧштьшѧ. да понѣ тако ѹвѣс ꙗко немоштьн сѫтъ С 165.23 С Гр τύραννος томітель Вж. при томтел҄ьII Нвб