Старобългарски речник
тождеменень
тождеменень
-ꙗ
ср
Едноименност, еднаквост на имената
бѣ юда дрѹгꙑ ѹенкъ. рьвьнвꙑ наремъ. да да не бѫдетъ тождеменмь наꙗже [!] блаꙁна отълѫ сего от ного. оного отъ доброст намѣн юда рьвнвъ
С
410.16—17
Изч
С
Гр
ὁμωνυμία
тождемен
Вж. при
тождементъ
Нвб