Старобългарски речник
тождементъ 
тождементъ -ꙑ прил Едноименен по правьдѣ нарее сꙙ артемонъ. ꙗкоже бо мьн҄ѫ то рабъ с богꙑн҄ѧ артемдꙑ.  ꙁа н҄еже тождементъ с. то тѣмъ т стъ дала жвотъ С 226.30 Изч С Гр προσωνυμία Нвб Срв тоже