Старобългарски речник
татьбна 
татьбна -ꙑ ж Кражба, открадване похѹлвъ же крадъшааго о несꙑтост го.  накаꙁавъ го не нанат отъселі тацѣхъ татьбнъ. н прѣбꙑват о несꙑтост. отъпѹст ї С 42.13 Изч С Гр κλοπή Вж. при татьба Нвб