Старобългарски речник
татьба 
татьба -ꙑ ж Кражба, открадване отъ срдца бо сходѧтъ. помꙑшленѣ ꙁъла. ѹбства прѣлюбодѣанѣ. любодѣанѣ. татьбꙑ лъжесъвѣдѣнѣ. власфмѣ М Мт 15.19 З.Срв. Мк 7.22 М З въ обдьлвъства мѣсто. нщелюбець. въ татъбꙑ мѣсто странꙿнопрмець СЕ 70b 13 врагомь ꙁълѣ прѣльщаемъ. прсно въпадаѭ въ блѫдꙑ. ꙇ прѣлюбодѣанѣ. въ раꙁбоѩ. вь дѣтогѹбленѣ. въ татъбꙑ. въ пѣнъство СЕ 68а 23 ѡ раꙁбоініе. желѣемѫѭ татьбѫ. крадомѹмѹ ісповѣдаѩ К 11b 29 Изч М З СЕ К Гр κλοπή татъба Нвб татба остар ОА РРОДД