Старобългарски речник
такъ 
такъ -така -тако местоим прил 1. Такъв, с определени качества вдѣвъше же народ юдшѧ сѧ  прославшѧ ба. давъшааго власть такѫ лвкомъ М Мт 9.8 З А СК ꙇ тацѣм пртъам мъноѕѣм глше мъ слово. ѣкоже можаахѫ слꙑшат М Мк 4.33 З нъ грѧдетъ годна  нꙑнѣ естъ. егда стньн поклоньнц поклонѧтъ сѧ отцю. дхомь  стноѭ. ꙇбо отцъ тацѣхъ штетъ покланѣѭштхъ сѧ емѹ М Йо 4.23 З А такъ намъ подобааше а(р)хер(е). прѣподобнъ. беꙁлобнъ Е 23б 16 такъ бо ѹставъ естъ. отъ ба прѣданъ е. ꙇ отъ стꙑхъ аплъ.  отъ прⷣ҇ѣбнꙑхъ оць СЕ 69а 7—8 такъ бо естъ ꙁълꙑ тъ корень. бѣса горьі дшѫ нашѫ бѹѭ творітъ К 4b 10 помꙑшласта бо вь себѣ же о велцѣ дѣан. како сътвор така ꙁнаменьꙗ С 473.6—7 алеѯандръ рее не раꙁѹмѣш л нераꙁѹмьне. ꙗко бѣсъ нколже не мѫтъ сꙙ тацѣм мѫкам С 158. 22 молтва же тѣхъ така бѣ С 92. 11 нъ гда себѣ добрѣ ѹстротъ. тъгда съ всеѭ красотоѭ да сходтъ.  така словеса да ꙁностъ. да дастъ благодѣть слꙑшꙙштїмъ С 497.21 тац бо сѫтъ дарове дѹховьн С 492.3—4  вь лкъ твохъ дрѹгъ вьрꙙд. да съ такоѭ ѹбо мольбоѭ  дѹшеѭ. небесьнꙑѧ танꙑ прмемъ С 507.19 вдмꙑ како  дꙗволꙗ творꙙтъ сꙙ ѹста. да не нкакоже сътвормъ тацѣхъ. како ѹбо ꙁждетъ сꙙ С 382.4 да не наслꙗм рее бѫдемъ отъ сотонꙑ.  грабм. тацѣм  таковꙑм словесꙑ С 527.6 вдѣ л велїство благодѣаньꙗ. не бѫдѣмъ ѹбо не похвалꙙште такого благодѣтелꙗ С 494.14 2. Като същ. тако ср ед οὕτως Такова нещо ꙇ ꙁгънанѹ бѣсѹ прогла нѣмꙑ. ꙇ двшѧ сѧ народ глѭште. нколже ав сѧ тако въ ꙇл М Мт 9.33 З А ꙇ славл҄ѣахѫ ба глѭште. ѣко нколже тако вдѣхомъ М Мк 2.12 З СК М З А СК Е СЕ К С ЗЛ Гр τοιοῦτος οὗτος ὅδε ἐκεῖνος οὕτως Нвб так остар диал ВА ОА НТ тако ОА такъв таков диал Вж. при таковъ