Старобългарски речник
таковъ 
таковъ -ꙑ местоим прил 1. Такъв, с определени качества ꙇже аште едно таковꙑхъ отроѧтъ. прметъ въ імѧ мое. мѧ премлетъ М Мк 9.37 З, А.Срв. Мт 18.5 З ЗI бѫдѫтъ бо дъне т скръбьн. ѣко не бꙑстъ такова отъ наѧла ꙁъданю. еже съꙁъда бъ. до нꙑнѣ  не бѫдетъ М Мк 13.19 і толікѫ сілѫ дастъ ті да недѫжънꙑѩ ѹбалѹеші. ꙇ прокаженꙑѩ оіштаеші. ꙇ слѣпꙑѩ творіші проꙁьрѣті. ꙇ на многа юдеса такова творіт К 4b 4 въꙁдръжанмъ хъ  алъбоѭ. велкааго дара сьподобьнꙑ.  таковааго. благо же прмше велко отъ ловѣколюбвааго ба С 531.2—3 да не нктоже отъ тѫштїхъ  кланꙗѭштхъ сꙙ сльньцѹ  огнꙋ  водѣ. ѹслꙑшꙙтъ таковꙑхъ словесъ го С 263.13 дръжа же таковаꙗ неѹтѣшмаꙗ скрьбь. на мꙿнога врѣмена С 190.29 како можетъ таковъ сꙑ ловѣкъ грѣшьнъ грѣхꙑ ꙁаглаждат С 358.22 како ѹбо въꙁможемъ прстѫпт къ таковѹѹмѹ мѫтелю С 215.26 не ѹкорт таковьіѧ бжѧ благодѣт ЗЛ Iа 19 2. Като същ. таковꙑ м ед таков м мн ὁ τοιοῦτος, οἱ τοιοῦτοι Такъв човек, такива хора, подобни хора ꙇс же рее мъ. останѣте дѣт  не бранте мъ. прт къ мьнѣ. таковꙑхъ бо естъ цсрстве небское М Мт 19.14 ЗI. Срв. Лк 18.16 М З нъ пае да помꙑшлꙗтъ таковꙑ. ꙗко гда хоштетъ богъ обавт свꙙтꙑмь свомъ. то пророц сѫтъ С 283.20 3. Като същ. таковаꙗ ср мн [τὰ] τοιαῦτα Такива неща; такива подобни неща, дела ꙇ рее родъ ꙇоана аꙁъ ѹсѣкнѫхъ. кто же естъ съ о немъже аꙁъ слꙑшѫ таковаа М Лк 9.9 З ꙇхъже рад грѧдетъ гнѣвъ бже. на творѧщѧѩ таковаа. ꙇ ѹкорент сѧ вь нхъ нанаетъ. тьлтель дшъ СЕ 91b 22—23 ꙁане творѧщ таковаа. црства бжьѣ наслѣдоват не могѫтъ СЕ 89а 20 сего раді пріді снъ скꙑ. да прімрітъ родъ нашъ къ бѹ. сего раді не самъ тъкмо пріде. нъ і нꙑ творѧштѧ таковаа. своемѹ ꙇмені обештънікꙑ творітъ К 9а 31 М З А СК ЗП СЕ К С ЗЛ Гр τοιοῦτος τοσοῦτος τηλικοῦτος οὕτως Нвб таков остар диал такой диал