Старобългарски речник
сѫьць 
сѫьць -а м 1. Сламка, стръкче от изсъхнало растение то же вдш сѫецъ въ оцѣ братра твоего. а бръвъна еже естъ въ оцѣ твоемь не юеш М Мт 7.3 З, А, СК. Срв.Лк 6.41 М З л како рееш братрѹ твоемѹ. остав  ꙁъмѫ сѫецъ ꙁ оесе твоего М Мт 7.4 З, А. Срв.Лк 6.42 М З ꙇ тъгда проꙁьр(р)ш ꙁѧт сѫецъ же естъ въ оесе брат(р)а твоего М Лк 6.42 З.Срв. Мт 7.5 М З А 2. Клонче, вейка гі бже вседръжтелю. съкаꙁавꙑ ковьегомь обраꙁъ црквьнꙑ. ꙇ пр праведьнѣмь но. пршестве стааго твоего дха. вьꙁвѣщь емѹ голѫбемь. сѫець маслнънꙑ. прносѧщю СЕ 16а 6 Изч М З А СК СЕ Гр κάρφος сѫъць сѫець сѫецъ Вж. при сѫкъ Нвб