Старобългарски речник
сѫкъ
сѫкъ
-а
м
Съчка, клечка, сламка
тогда ѹꙁърш. ꙁт сѫкъ въ оесе брата твоего
СК
Мт 7.5
л како рееш братѹ своемѹ. остан да въꙁъмѫ сѫкъ. въ оесе твоемь
СК
Мт 7.4
Изч
СК
Гр
κάρφος
Нвб
сък
диал
ОА
ВА
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Срв
съчка
ж
ОА
ВА
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ЕА
съчец
м
диал
НТ
НГер
съчица
ж
ВА