Старобългарски речник
сѫкъ 
сѫкъ м Съчка, клечка, сламка  тогда ѹꙁърш. ꙁт сѫкъ въ оесе брата твоего СК Мт 7.5 л како рееш братѹ своемѹ. остан да въꙁъмѫ сѫкъ. въ оесе твоемь СК Мт 7.4 Изч СК Гр κάρφος Нвб сък диал ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв съчка ж ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА съчец м диал НТ НГер съчица ж ВА