Старобългарски речник
съетат сѧ 
съетат сѧ -съетаѭ сѧ -съеташ сѧ св Съчетая се, свържа се, съединя се  братꙗ вьс не отъ дꙿного  дноѧ рожден. нъ отъ въсꙑн҄енꙗ дѹховьнааго. въ съвькѹпл҄ен же любьвьѭ сам сꙙ съетавъше С 84.22 Изч С Гр συναρμόζομαι Вж. при съетат Нвб