Старобългарски речник
съетат
съетат
-съетаѭ
-съеташ
несв
св
1. Съчетавам, свързвам някого с другиго
тѣмь же юже нѣсте дъва нъ една плътъ. еже (ѹ)ѹбо (!) бъ съета лвкъ да не раꙁлѫаатъ
М
Мт 19.6
ЗI,
А. Срв. Мк 10.9
М
З
2. Присъединявам, причислявам, обединявам
не раꙁлѫ мꙿне отъ добрꙑхъ овець. пастꙑрю добръ. не съета мꙿне съ проклѧтꙑм
СЕ
84b 19
то творѣахѫ вьс дрѹгъ по дрѹꙁѣ съетаѧ себе
С
86.19
Изч
М
З
А
СЕ
С
Гр
συζεύγνυμι
συναριϑμέω
συνάπτω
Нвб
съчетая, съчетавам
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР