Старобългарски речник
съетат 
съетат -съетаѭ -съеташ несв св 1. Съчетавам, свързвам някого с другиго тѣмь же юже нѣсте дъва нъ една плътъ. еже (ѹ)ѹбо (!) бъ съета лвкъ да не раꙁлѫаатъ М Мт 19.6 ЗI, А. Срв. Мк 10.9 М З 2. Присъединявам, причислявам, обединявам не раꙁлѫ мꙿне отъ добрꙑхъ овець. пастꙑрю добръ. не съета мꙿне съ проклѧтꙑм СЕ 84b 19  то творѣахѫ вьс дрѹгъ по дрѹꙁѣ съетаѧ себе С 86.19 Изч М З А СЕ С Гр συζεύγνυμι συναριϑμέω συνάπτω Нвб съчетая, съчетавам ОА ВА ЕтМл БТР АР