Старобългарски речник
съповѣдѣт 
съповѣдѣт -съповѣмь -съповѣс св съповѣдѣ -съповѣс 1. Опиша, покажа, разкрия нещо како л съповѣдѣ ѧже пр насъ вѣньцꙙ сплете себѣ сльꙁънꙑмъ тоенмъ С 274. 16 проповѣдаетꙿ сьмрьтъ. акꙑ мрьтва сьповѣдѣ. нъ дѣлесꙑ ставьꙗѭ сꙙ С 508.19 не доволно м бѫдетꙿ врѣмѧ. да всѣ съповѣдѣ. беꙁаконꙿнаѣ дѣла  вещ Р II 3.13—14 2. Разкажа за някого [нещо], изложа  кто стъ довьленъ словесꙑ сповѣдат. того добьст  трѹдꙑ. ѧже сътвор тѹ сѣдꙙ. обае то понѣ мало отъ наꙙтъкъ съповѣмъ блаженааго сего. благоꙁвол҄енꙗ С 274.5 Изч СП С Р Гр τίϑημι διηγέομαι ἀκούω сьповѣдѣт Вж. при съповѣдат Нвб