Старобългарски речник
сънѣдь 
сънѣдь - ж Ядене, храна ꙇ доселѣ. повелѣнемь пщѭ вꙿсе плът. подаваѩ  сѣмѧ сѣѭщюмѹ. ꙇ хлѣбъ въ сънѣдь СЕ 12b 10 въкѹсхъ тебе рад ꙁль. да сцѣл҄ѫ тебе. сьнѣд оноѧ сладъкꙑѧ горькѫѭ сласть С 469.20 Образно. понеже съмръть древле. дрѣвѣнъ жеꙁлъ прімъші ска рода. корень врѣді. пѫть обрѣтъші на сънѣдь прѣстѫпьнѫѭ К 10а 35 ѹ горе мьнѣ ꙗко сьнѣдь смъ огнꙗ вѣнааго С 517.8 бо толка  таковаꙗ сътворвъ ꙁъла. хъже коеждо рода огн҄ьнааго его. творѣаше сьнѣдь С 523.2 Изяждане. далъ нꙑ есі ѣко овъцѩ сънѣд СП 43.12 Изч СП СЕ К С Гр βρῶσις κατάβρωμα сьнѣдь Вж. при сънѣдень Нвб