Старобългарски речник
съмѧст 
съмѧст -съмѧтѫ -съмѧтеш св 1. Разтърся, разтреса, разклатя сътрѩсе ꙁемлѭ і съмѩте ѭ СП 59.4 ї подвіжа сѩ і трепетъна бꙑстъ ꙁемлѣ.  осънованьнѣ горъ съмѩсѩ сѩ. і подвіжа сѩ ѣко прогнѣва сѩ на ню бъ СП 17.8 съмѩсѩ сѩ горꙑ крѣпостъѭ его СП 45.4 2. Прен. Смутя; докарам някого в смут, в смущение нъ не говор н съмꙙт дѹшꙙ дѣвц С 248.12 3. Прен. Съкруша, поразя, погубя тъгда въꙁглетъ къ німъ гнѣвомъ своімъ.  ѣростьѭ своеѭ съмѩтетъ ѩ СП 2.5 пѹсті стѣлꙑ (!)  раꙁгъна ѩ. ї млъньѩ ѹмножі  съмѩте ѩ СП 17.15 гь гнѣвомъ своімъ съмѩтетъ ѩ і поѣстъ ѩ огъ СП 20.10 4. Прен. Изнуря, изтощя вдѣвъ же народъ съ. млосрдва о нхъ ѣко бѣхѫ съмѧтен. ꙇ отъвръжен ѣкоже овъцѧ. не мѫщѧ пастъꙇрѣ М Мт 9.36 З 5. Помрача [се], стана мътен [образно] съмѩте сѩ отъ ѣрості око мое СП 6.8 съмѧст сѧ М З СП С Гр ταράσσω συνταράσσω σκύλλω [вар. ἐκλύω] съмѩст Вж. при съмѧст сѧ Нвб