Старобългарски речник
съмѧст сѧ 
съмѧст сѧ -съмѧтѫ сѧ -съмѧтеш сѧ св 1. Смутя се, изпадна в смут ꙇ вдѣвъше  ѹенц ходѧштъ по морю. съмѧшѧ сѧ глѭште. ѣко прꙁракъ естъ М Мт 14.26 З А Б она же вдѣвъш съмѧте сѧ о словес его М Лк 1.29 З А слꙑшавъ же родъ црь сьмѧте сѧ.  весь ерсⷧ҇мъ съ німъ А Мт 2.3 СК ї дша моѣ съмѩте сѩ ѕѣло СП 6.4 срдце мое съмѩте сѩ остав мѩ сіла моѣ СП 37.11 срдце мое съмѩте сѩ во мнѣ.  страхъ съмрътьнꙑі нападе на мѩ СП 54.5 съмѩсъ сѩ і не глахъ СП 76.6 постꙑдѩтъ сѩ і съмѩтѫтъ сѩ въ вѣкъ вѣкѹ СП 82.18  ѣростьѭ твоеѭ съмѩсомъ сѩ СП 89.7 ꙁане і х(...)ъ рее відѣвъ ꙇюдѫ съмѧте сѧ. есо раді съмѧте сѧ К 3b 3 мілѹѩ ѹбо ѹеніка съмѧте сѧ К 3b 5 сего раді вьсьде глѫтъ. еванћлсті стнѫ съмѧте сѧ ѹбо ꙁьрѧ беꙁѹмьѣ ѹеніа К 3b 7 нколже опеалвъ сꙙ рее ьто. л лцемъ съмꙙтъ сꙙ о плшт же о н҄емꙿ С 557.19 2. Уплаша се, изпадна в паника братꙿꙗ же сѫштаа на сꙑнѹ ѯ҃. всплштевавъше съмꙙтошꙙ сꙙ.  бѣжꙙште ꙁлѣꙁошꙙ  сꙑна С 570.11 ѹжаснѫшꙙ сꙙ съмꙙтошꙙ сꙙ. облѣдѣшꙙ сташꙙ въкѹпѣ С 466.9 3. Изнемощея, изгубя сили, отслабна [образно] помлѹ мѩ гі ѣко немощенъ есмъ.  ісцѣл мѩ гі ѣко съмѩшѩ сѩ кості моѩ СП 6.3 їꙁнеможе ніштетоѭ крѣпость моѣ.  кості моѩ съмѩшѩ сѩ СП 30.11 4. Прен. Разбунтувам се, размиря се съмѩсѩ сѩ ѩꙁꙑці ї ѹклонішѩ сѩ црствѣ СП 45.7 М З А СК Б СП К С Гр ταράσσομαι διαταράσσομαι съмꙙст сꙙ съмѩст сѩ сьмѧст сѧ Нвб смутя [се] ОА ВА Дюв ЕтМл БТР АР ДА Срв смътя [се], смътвам [се], смъщавам [се] остар НГер ЕтМл