Старобългарски речник
съмѣрьнъ 
съмѣрьнъ -ꙑ прил същ рьнѣ ср ед τὸ ταπεινότερον Това, което представлява по–голяма смиреност, по–голямо смирение то л сьмѣрьнѣ стъ. ѹмꙑт л ноꙁѣ л молт сꙙ. ѹто ꙗко ѹмꙑт ноꙁѣ сьмѣренѣ. неже молт сꙙ. да же съмѣрьнѣша не отврьже сꙙ сътворт. како вꙑше да бꙑ отъвръглъ сꙙ сътворт С 303.26, 28, 29 Изч С сьмѣрьнъ сьмѣренъ Вж. при съмѣр҄енъ Нвб