Старобългарски речник
съложтII 
съложт -съложѫ -съложш св Възстановя, възмездя [щета] т тако въ мноꙁѣ молтвѣ сповѣданмъ тъно краденѹѹмѹ съложвъ ꙁлатомь л сьребромъ прнест. т тъгда мѫкꙑ да ꙁбѫдетъ ловѣкъ тъ С 42.23 Изч С Гр ἐξομοιόω Вж. при съложтI Нвб