Старобългарски речник

съкаꙁоват

съкаꙁоват -съкаꙁѹѭ -съкаꙁѹш несв Разказвам, говоря, казвам многа же  о сѫдьнѣѣмь дьн съкаꙁова словеса. многа же  о цѣсарьств небесьнѣѣмь С 412.27 Изч С Гр διέρχομαι Вж. при съкаꙁат Нвб