Старобългарски речник
съкаꙁатII 
съкаꙁат -съкажѫ -съкажеш св 1. Разкажа, предам с думи нещо видяно, чуто вдѣвъше же ѹбо клеврѣт (...) бꙑвъша съжалшѧ с ѕѣло. ꙇ пршедъше съкаꙁашѧ гнѹ своемѹ вьсѣ бꙑвъшаа М Мт 18.31 ЗI А СК вдѣвъше же съкаꙁашѧ о глѣ. глнмь мь о отроѧте семь М Лк 2.17 З А СК вꙑ же рѣхъ дрѹгꙑ. ѣко вьсѣ ѣже слꙑшахъ отъ отца моего. съкаꙁахъ вамъ М Йо 15.15 З А СК отьн҄елже елсавеь прѧтъ благовѣштен. отън҄елже ꙁаꙙтъ їѡана. отъкѫдѹ же се ѹбо ꙗвѣ. да съкажетъ т самъ архагг҄елъ глагол҄ꙙ къ дѣвц С 245.9 ꙁаклꙙ  да повѣстъ мѹ о себѣ.  да съкажетъ мѹ кто стъ.  сце прнѹжденъ повѣда  родъ.  отььство  сттельство С 294.26 нъ вьсе пршъдъшхъ дѣльма немошт бꙑвааше.  ꙗко пршъдъшхъ дѣльма немошт бꙑстъ. ждовъ прѣд дꙑ слово съкажетъ С 304.4 Опиша, изложа. гда бо хоштѫ повѣстьнаꙗ съкаꙁат дѣлеса. тѹ аб съ вдомъ ѹдеса к нмь првлѣкѫтъ сꙙ С 344.1 она же нѣкол пршедꙿш вꙿ сꙙ. ꙗкоже бѣаше дѣло. по вьсемѹ съкаꙁа мѹ ꙗввъш мѹ лѫкавьнꙑхъ самарѣнъ. напае же сотонно поѹен на правьднааго  въстан С 517.14 Възвестя, известя, съобщя. прѣдѣмъ ѹбо до втлеема. ꙇ вдмъ глъ съ бꙑвъш. ꙇже съкаꙁа намъ гъ М Лк 2.15 З А СК тае цѣсарь събъравъ отъвьсѫдѹ стъѩ епскѹпꙑ. въ нкескꙑ градъ сломъ. ті. съкаꙁа мъ о богоборьнѣ то бѹ ерес обрѣтен С 188.28 посъланъ бꙑстъ гаурлъ. съкаꙁат сѫштааго на прѣстолѣ.  въ врьтьпѣ С 244.28 Разтълкувам, разясня. і прстѫпшѧ къ немѹ ѹенц его глѭште. съкаж намъ пртъѫ. плѣвелъ селънꙑхъ М Мт 13.36 З А У 2. Кажа, изрека, споделя въсѣкъ грѧдꙑ къ мьнѣ  слꙑшѧ словеса моѣ  творѧ ѣ. съкажѫ аꙁъ комѹ естъ подобенъ М Лк 6.47 З въ двадесꙙтъно своѧ мѹ връстꙑ лѣто.  осмо епскѹпъ поставьнъ бꙑ. ꙗкоже  вꙑше съкаꙁахомъ С 302.13 съкаж м кого ловѣка съгрѣшвꙿша.  въ тьмнцѫ въ тьмнцѫ (!) въвръженѹ бꙑвъшѹ старѣшноѭ С 361.12 вьꙁьмъ же  маломь съкаꙁанмꙿ. на ꙗвьн глагол҄емꙑмъ. съкаж м ѡ ловѣе. же сꙙ творш покааню сѫпротвьнкъ С 361.10 3. Разкрия, направя нещо известно, открия а ѣкоже въстаѭтъ мрътв.  мос съкаꙁа пр кѫпнѣ. ѣкоже глетъ. га ба аврамлѣ.  ба сакова  ба ѣковлѣ М Лк 20.37 З тꙑ есі бъ творѩ юдеса съкаꙁалъ есі въ людехъ сілѫ твоѭ СП 76.15 съкаꙁа гь спніе свое прѣдъ ѩꙁꙑкꙑ. ѡкрꙑ правъдѫ своѭ СП 97.2 4. Покажа, посоча съкаꙁалъ мі есі пѫті жівотътнꙑѩ СП 15.11 съкаꙁа пѫті своѩ мосѣѡ. ю. сномъ їлевомъ хотѣньѣ твоѣ СП 102.7 пѫт твоѩ гі съкаж м. ꙇ стьꙁамъ твомъ наѹ мѧ СЕ 74b 14 Срв. СП24.4  молтъ пѹстт нѣкоторꙑѧ. же то мъ съкажѫтъ. нъ обае отъ того нꙿтоже прѧ. ꙗкоже  сѧ С 374.14 Докажа, покажа. прідохъ пакꙑ съкаꙁатъ омѫ. отъпрьва ѹбо не вѣрѹѭштѹ господьню вьскрьсенью. послѣжде же по вдѣн  по прсꙙжен. вѣрѹѭштѹ ха  ба го намѣнꙙшта С 498.16 5. Науча някого, поуча, наставя десніцѫ твоѭ съкажі мі. ї кованꙑѩ сцемь і мѫдростіѭ СП 89.12 аꙁъ га  ха  ба навꙑкохъ. обскахъ рѫкѫ.  стнѫ обрѣтохъ.  свом прьстꙑ ѹвѣрхъ сꙙ. не нъ м съкаꙁа вѣд. не отъ слѹха мамъ ѹдо С 510.20 6. Заповядам, наредя ꙇ да(шѧ)шѧ ѩ на селѣ скѫдельн. ѣкоже съкаꙁа мьнѣ гь М Мт 27.10 З А СК вдѣвъ же многъ фарісеѩ  садѹкеѩ грѩдѫщѧ на крщене его. рее мъ ... кто съкаꙁа вамъ бѣжаті оⷮ грѩдѫщааго гнѣва А Мт 3.7 7. Изброя, изредя нъ ꙗкоже велкꙑѧ  стнънꙑѧ благꙑѧ нравꙑ мѫжа съкаꙁахомъ С 520.25 М З А СК Б У СП СЕ С Гр δείκνυμι ὑποδείκνυμι ἀποδείκνυμι ἑρμηνεύω ὑποτίϑεμαι ἀπαγγέλλω διηγέομαι ἐξηγέομαι λέγω ἐκλέγω καταλέγω γνωρίζω σημαίνω φράζω μηνύω συντάσσω διασαφέω φανερόω δῆλον ποιέω съкаꙁаті Нвб скажа остар. ВА НГер ЕтМл АР ДА