Старобългарски речник
съꙁꙑват 
съꙁꙑват -съꙁꙑваѭ -съꙁꙑваш несв 1. Свиквам, призовавам някого влко гі бже. прꙁꙑваѩ праведьнкꙑ на стъбѫ. ꙇ грѣшънкꙑ на покаане. ꙇ каѭщѧѩ сѧ съꙁꙑваѩ. тꙑ прꙇм покаане СЕ 74а 14 дꙿнесь съ аћлꙑ. радостьѭ бо творецъ. слꙑ нбсънꙑѩ. съꙁꙑваетъ глѧ. радѹте сѧ со мноѭ СЕ 85b 11 2. Каня, поканвам някого  пршедъ въ домъ. съꙁꙑваатъ дрѹгꙑ  сѫсѣдꙑ глѧ мъ. радѹте сѧ съ мъноѭ ѣко обрѣтъ овъцѫ моѭ погꙑбъшѫѭ М Лк 15.6 З  обрѣтъш съꙁꙑваатъ дрѹгꙑ.  сѫсѣдꙑнѧ глѭшт. радѹте сѧ съ мъноѭ. ѣко обрѣтъ драгмѫ ѭже погѹбхъ М Лк 15.9 З Изч М З СЕ Гр συγκαλέω Вж. при съꙁъват Нвб