Старобългарски речник
съдѣꙗт сѧ 
съдѣꙗт сѧ -съдѣѭ сѧ -съдѣш сѧ несв сег деят същ съдѣѭще сѧ ср ед τὸ τελούμενον Свещенодействие, посвещение слꙑ аћлъскꙑѩ. прѣстоѩтъ на съдѣѭщѧѩ сѧ [!]. дьнесъ въ обѣщане твое СЕ 86b 8 Изч СЕ Вж. при съдѣꙗт Нвб