Старобългарски речник
съдѣꙗт 
съдѣꙗт -съдѣѭ -съдѣш св несв 1. Направя, сторя, извърша да б кꙿ томѹ. несоже врѣдъна. на тѣлесехъ схъ. ꙁнаменаваемꙑхъ съдѣалъ. нъ да прꙇмѫтъ крѣпость СЕ 51b 16 ꙇ тѣмъ отърад гі. ꙇ отъпѹст. ꙇ отъдажд. ѣко благꙑ клюⷠ҇ць. прѣгрѣшенѣ наша. вольнаа  невольнаа. вѣдомаа ꙇ невѣдомаа. авленаа  не авленаа. съдѣѣнаа. дѣломь ꙇл словомь СЕ 66а 5 напасть бо мі створі вельѭ. тъштетѫ мі сътворі. много м іꙁглагола. до главꙑ мі ꙁъло съдѣа К 9а 1 нашего бо рад сьпасеньꙗ. вьсе сьдѣалъ С 489.4—5  повелѣньꙗ дѣло бꙑстъ. беꙁдѹшьно стьство. дѹшьнаа жвотънаа ꙁнесе. такожде  нꙑнꙗ то жде повелѣнь вьсе сьдѣало С 495.27 робъ же вьсхотѣ то же сьтвор. а л владꙑка не може. же е покѹшалъ. ꙗко же  оно бꙑстъ помꙑшльшꙋ богов. тако же  се сьдѣа въловѣьшѹ сꙙ бжю сꙑнѹ С 502.8 съдѣꙗнаꙗ ср мн τὰ πεπραγμένα Деянията ѡ лѹтѣ мьнѣ то страшьно сѫдще. ѡно. на немьже хеⷭ҇ сѧдеш сьдѣа [!] ТФ Б 10 2. Извършвам свещенодействие, свещенодействам ꙁапрѣштат не обідѣті. кого немоштьнѣішіхъ. ні поганъскъ етеръ обꙑаі съдѣат К 2а 15 СЕ ТФ К С Гр ἐργάζομαι πράττω ἐν πράξει съдѣат съдѣѣт сьдѣат Нвб Срв дея, деям остар ОА ВА ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА