Старобългарски речник
съгорѣт
съгорѣт
-съгорѭ
-съгорш
св
Изгоря, стана на пепел чрез горене
аще кто вь мнѣ не прѣбѫдетъ. ꙁврьжетъ с вънъ. ꙗко роꙁга съшетъ. събраѭтъ ѭ въ огнь влагаѭтъ съгортъ
СК
Йо 15.6
побѣгнеш отъ лца хъ. поженѫтъ тꙙ въбѣгнеш въ храмнѫ. тѹ жвъ огн҄емъ съгорш
С
195.14
ꙗкоже прнѹжденомъ мъ бꙑт боꙗꙁньѭ юньца. самѣмъ сꙙ въврѣшт въ пештъ хлѣбьнѫѭ. їꙁволт пае въ огн҄ съгорѣт. нежел отъ того събоденомъ бꙑт
С
565.25
Изч
СК
С
Гр
καίομαι
κατακαίομαι
Вж. при
съгарат
Нвб