Старобългарски речник
съгарат 
съгарат -съгараѭ -съгараш несв Изгарям, ставам на пепел чрез горене аште кто въ мьнѣ не прѣбѫдетъ. ꙇꙁвръжетъ сѧ вонъ ѣкоже роꙁга  ꙇсъшетъ. ꙇ събраѭтъ ѭ  въ огнь вълагаѭтъ  съгараатъ М Йо 15.6 Изч М А СК Гр καίομαι Нвб сгорявам [се], сгоря [се] ’изгоря разгоря разгарям [огън]’ диал ОА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА