Старобългарски речник
съврьшт сѧ 
съврьшт сѧ -съврьшѫ сѧ -съврьшш сѧ св 1. Сбъдна се, осъществя се, изпълня се по семь вѣдꙑ съ. ѣко вьсѣ юже съвръшшѧ сѧ о немь. да събѫдѫтъ сѧ къ(н)гꙑ. гла жѧждѫ М Йо 19.28 З А СК съвръш бо сꙙ глъ га са С 135.9 да съвръштъ сꙙ реено С 135.12—13 2. Прич. мин. деят. като същ. съврьшьше сѧ м мн οἱ ἐπερειδόμενοι Тези, които разчитат, които се уповават палцеѭ желѣꙁноѭ пасетъ.  акꙑ съсѫдꙑ глннꙑ. тьлѣн ѹма съвръшꙿшѧѧ сꙙ сътъретъ С 336.10 3. Свърши се, дойде краят егда же прѩть оцьта съ. рее. съвръш сѧ М Йо 19.30 З А Изч М З А СК С Гр τελειόομαι πληρόομαι τελέομαι съвръшт сѧ Вж. при съврьшт Нвб