Старобългарски речник
слѹшат 
слѹшат -слѹшаѭ -слѹшаш несв 1. Слушам, възприемам със слуха си, чувам овъцѧ моѩ гласа моего слѹшаѭтъ.  аꙁъ ꙁнаѭ ѩ  по мьнѣ грѧдѫтъ М Йо 10.27 З А а въходѧ дверм пастърь естъ овцам. семѹ дверьнкъ отвръꙁаетъ.  овцѧ гласъ его слѹшаѭтъ.  своѩ овцѧ глашаетъ по мен.  ꙁгонітъ ѩ А Йо 10.3 2. Изслушвам, слушам мъноѕ же слꙑшавъше отъ ѹенкъ его рѣшѧ. жестоко естъ слово се кто можетъ его слѹшат М Йо 6.60 З А самъ ѹбо ддъ. наріцаетꙑ га. отъ кѫдѹ снъ емѹ естъ.  многъ народъ. слѹшааше его въ сласть А Мк 12.37  се ѹдьно аште слѹшате вьꙁлюбьн. ста дрѣво кръстъное. на н҄емъже пропꙙ шꙙ (!) стнънꙑ вноградъ С 353.14—15 нъ слѹша раꙁѹмьно сце глагол҄ꙙ. облмъ бесѣдѹш. а не правдоѭ С 365.5 тѣхъ бо не внꙿнꙑ сътворш слѹшаѧ пѣсн С 403.20 3. Прен. Слушам; подчинявам се ꙇ глсъ бꙑстъ ꙁ облака глѧ. сь естъ снъ мо въꙁлюбленꙑ. того слѹшате М Лк 9.35 слѹшаѩ васъ мене слѹшаатъ М Лк 10.16 З А СК ꙇ слѹшаѩ мене. слѹшаетъ посълавъшааго мѧ З Лк 10.16 А СК ѡ ꙁдралю беꙁ ѹма .  л того не слѹша. невньна  ненеправьдьна не ѹб С 387.7  сь бо гда каꙁааше  ѹтел҄ь не слѹшаше С 415.3—4 Изпълнявам, удовлетворявам [молба]. благодарѫ т ꙗко слꙑшаш мене. аꙁъ же рее вѣдѣ ꙗко прсно мене слꙋшаш С 309.13—14 4. Прич. сег. деят. като същ. a) слѹшаѭще м мн a) οἱ ἀκούοντες Слушатели то сѣ ѹбо лма податъ богъ. глагол҄ѫштмъ даръ. не властѭ глагол҄ѫштхъ. нъ потрѣбованꙗ дѣл҄ьма слѹшаѭштїхъ С 312.25—26 покѹшѫ сꙙ же вь мнѣ болѣꙁньно. цѣлтел҄ьнѫѭ хъ свꙙтостѭ. прѣдъложт дѹшеѹспѣшьнаꙗ. слѹшаѭштмъ тѣхъ не лъжьнѫ поставт памꙙть. нъ на хвалѫ  славѫ самѣхъ стꙑхъ оцъ С 534.19 b) слѹшаѩ ὁ ἀκούων Този, който слуша; този, който се подчинява слѹшаѩ васъ мене слѹшаатъ М Лк 10.16 З А СК амнь амнь глѭ вамъ. ѣко слѹшаѩ словесе моего.  вѣрѫ емлѧ посълавъшюмѹ мѧ. ꙇматъ жвота вѣънааго. ꙇ на сѫдъ не прдетъ. нъ прѣдетъ отъ съмрът въ жвотъ М Йо 5.24 З А ꙇ слѹшаѩ мене. слѹшаетъ посълавъшааго мѧ З Лк 10.16 А СК реⷱ҇ гь свом. ѹкⷱм. слѹшаѩ. ⷲ҇ б҃ ꙇ҃ декⷠ҇ѧ А 146b 20 Изч М З А СК С Гр ἀκούω [вар. προσέχω] слꙋшат Вж. при слꙑшат Нвб