Старобългарски речник
слꙑшат 
слꙑшат -слꙑшѫ -слꙑшш несв св 1. Чувам, възприемам със слуха си, слушам нещо слꙑшавъ же юноша слово отде скръбѧ. бѣ бо мѣѩ сътѧжанѣ мънога М Мт 19.22 ЗI, А, СК. Срв. Лк 18.23 М З А СК ꙇ се дъва слѣпъца сѣдѧшта пр пѫт. ꙇ слꙑшавъша ѣко съ ммо ходтъ. въꙁъпсте глаголѭшта. помло нꙑ г снѹ двдвъ М Мт 20.30 ЗI А СК ЗП ꙇ вьс слꙑшавъше двшѧ сѧ. о гланꙑхъ отъ пастꙑрь къ нмь М Лк 2.18 З А СК Б ꙇсъ же слꙑшавъ отъвѣшта емѹ глѧ. не бо сѧ тъкмо вѣрѹ  спсна бѫдетъ М Лк 8.50 З А СК народъ же стоѩ ꙇ слꙑшавъ. глаахѫ громъ бꙑстъ М Йо 12.29 З А СК Б (м)ос  аронъ въ ерехъ его. (..) прꙁ(ꙑ)вахѫ гѣ  тъ слꙑшаше ѧ Е 8а 7 Срв. СП98.6 (..)(м)же (наѹ)(...) слꙑшаст(е).  в(...)ѣ. с творте (...) бѫдетъ съ вам Е 14б 6 н сѫтъ рѣі ні словеса іхъже не (не) слꙑшѩтъ сѩ гласі іхъ СП 18.4 слꙑшіте людье моі въꙁглѫ вамъ. їлю съвѣдѣтелъствѹѭ тебѣ. ѣко бъ бъ твоі есмъ аꙁъ СП 49.7 слꙑш ѧдо ꙇ раꙁѹмѣ добрѣ СЕ 67а 2 прстѫп ꙇ слꙑш. ьто тебѣ глетъ пркомь гь СЕ 82а 16 Срв. СЕ83а 14 слꙑшіш лі пророка. ѡ несъмꙑсльні сръдьцемь жідовіне. како ꙇспръва глетъ протвленье ваше К 1а 16—17 ꙇ сльіші въ рѣі. сѹгѹбо роꙁьствѹ вешт. ꙇ вьсплешт юдеса К 14а 2 Срв. С451.16 помнте гоже слꙑшасте.  нꙑнꙗ бесѣдѹте мꙿже наѹен бꙑсте С 136.7 слꙑшавъ же комсъ гласъ ꙁвѣр. ѹбоꙗ сꙙ.  хотѣаше бѣжат С 229.28 то бо рее. благодарѫ т ое ꙗко слꙑша мене С 309.7 ѣкоже слъшмъ браⷮ҇ѣ блаженааго дда вь псал Р II 3.16 тол не пот(.)щахомꙿ сѧ. нъ стъ(..) кꙿнгъ слъшѧще смьѣхомꙿ сѧ Р V 4.13 (тьі же по ма)лѣ сповѣс. нъ не ѹ т врѣмене естъ схъ слꙑшат ХЛ IAа 3 Образно. ꙇеръданъ въꙁврат сѧ вьспѧть. слꙑшавъ гласъ съвѣдѣтельствѹѭщь. ꙇ глѭщь. сь естъ снъ мо вьꙁлюбленꙑ. о немьже благоꙇꙁволхъ. того послѹшате СЕ 3а 22—23 2. Притежавам [имам] способност да възприемам със слуха си ꙇмѣѩ ѹш слꙑшат да слꙑштъ М Мт 11.15 З, А, СК. Срв.Мт 13.9 М, З;Мт 13.43 М, З, А, У;Мк 4.9 М;Мк 4.23 М, З;Мк 7.16 М, З;Лк 8.8 М, З;Лк 12.21 М, А, СК;Лк 14.35 М, З;Лк 21.3 М, СК;Лк 21.4А ꙇ прѣꙁлха двлѣахѫ сѧ глѭште. добрѣ вьсе твортъ. (ꙇ) глѹхꙑѩ твортъ слꙑшат. ꙇ нѣмꙑѩ глат М Мк 7.37 З А СК Б ѹш їмѫтъ ї не слꙑшѩт. ноꙁдрі мѫтъ  не обонѣѭтъ СП 113.14 аꙁъ же ѣко глѹхъ не слꙑшахъ. ї ѣко нѣмъ не отвръꙁаѩ ѹстъ своіхъ СП 37.14 Срв. СЕ76b 9 ꙇ посъл слово твое съмѣреное. ꙇ отвръꙁ ѹш его. дажд емѹ слꙑшат. прѣстое евћле твое. ꙇ глꙑ ѩже ес съставлъ въ лцѣхъ СЕ 32а 10 3. Научавам, узнавам, разбирам с. отде отъ тѹдѣ въ корабл. въ пѹсто мѣсто еднъ. ꙇ слꙑшавъше народ. по немь дѫ пѣш отъ градъ М Мт 14.13 З жена една сѫшт въ тоен кръве лѣтъ дьвѣ на (де)сѧте ... слꙑшавъш о сѣ. пршедъш въ народѣ. съ ꙁад пркосно (!) сѧ рꙁѣ его. глаше бо. ѣко аште пркоснѫ сѧ понѣ(нѣ) рꙁѣ (е)его спсна бѫдѫ М Мк 5.27 З А СК У бѣ же аньдрѣа братръ смона петра. еднъ отъ обоѭ слꙑшавъшюю отъ оана. ꙇ по немь шьдъшюю М Йо 1.41 З А О да того рад. страшънꙑ тъ сѫдъ слꙑшѧще. хотѧще бꙑт. ꙇ мѫкꙑ тꙑ страшънꙑѩ. вѣрѹемъ псанью. ꙇ кръщаемъ сѧ въ стѫѭ троцѭ СЕ 67b 5 боꙗше бо сꙙ тѣхъ мѣстъ слꙑшавъ ꙗко дрьꙁ  котор сѫтъ вь н҄хъ С 46.16 слꙑшѫ бо ꙗко  кꙑѧ отъ васъ ждове прꙁꙑваѭтъ въ сьньмѣхъ С 135.26 нкомѹже сего нѣ слꙑшат. тъьѭ мьнѣ дномѹ повѣждъ С 241.1—2 се же аꙁъ отъ тоѧ самоѧ слꙑшахъ дꙗконсꙑ васлнꙑ С 299.29 4. Прич. сег. деят. като същ. слꙑшѧще м мн οἱ ἀκούσαντες, οἱ ἀκούοντες Тези, които слушат; слушатели а с сѫтъ сѣан въ трън. слꙑшѧште слово  пеал вѣка сего. ꙇ лесть богатьстве  о прохъ похот въходѧштѧ. подавлѣѭтъ слово. ꙇ бес плода бꙑваатъ М Мк 4.18 З с въспомна (...) (по)слѹшаѧ прѣдъ бмъ не словопрѣпрат сѧ в нтоже клюмо. на раꙁорене слꙑшѧⱋмъ Е 1б 16 не бо ꙁаповѣда сего. нъ ꙁвол҄енмъ слꙑшꙙштмъ повелѣ С 371.11—12 ѧꙁꙑкъ ... гда себѣ добрѣ ѹстротъ. тъгда съ всеѭ красотоѭ да сходтъ.  така словеса да ꙁностъ. да дастъ благодѣть слꙑшꙙштїмъ.  то да вѣштатъ же на ѹспѣхъ стъ слꙑшꙙштмъ С 497.22, 23—24 5. Прич. мин. деят. като същ. слꙑшавъше м мн οἱ ἀκούσαντες, οἱ ἀκηκοότες Тези, които са слушали; слушатели рѣшѧ же слꙑшавъше. то кто можетъ спснъ бꙑт М Лк 18.26 З А СК ьто мѧ въпрашаеш. въпрос слꙑшавъшѧѩ. ьто глахъ ꙇмъ. се с вѣдѧтъ еже рѣхъ аꙁъ З Йо 18.21 А СК 6. Прич. сег. деят. като прил. слꙑшѧ сѧ ὁ λεγόμενος Известен, носещ името, така наречен ꙗрѹ  того да бꙑхъ не вѣдѣлъ. ѹда слꙑшꙙ сꙙ скаротнъ. ꙿсо ѹбо дѣлма намъ градъ мѹ наретъ С 410.13 пршъдъше же на то мѣсто. деже нꙑнꙗ крьстьꙗн стлъпъ поставшꙙ. жвотворꙙшт кръстъ мѫштъ на себѣ. самъ тъ стꙑ еппъ отъдастъ дшѫ. тѣло же влѣкꙿше вьнѣ вратъ слꙑшꙙштхъ сꙙ. ера. ꙁвлѣкꙿше. повръгошꙙ псомъ на ꙗдь С 537.24 добрѣ слꙑшѧ εὐήκοος Който слуша внимателно сѣ ѹбо  мꙑ вьꙁлюбьн. ѹготованомъ срьдьцемь.  ѹшма добрѣ слꙑшꙙштема. слꙑшмъ то глагол҄етъ намъ господь господь (!). въ пророцѣхъ  вь еуаг҄елахъ. о свꙙтѣѣмь семь праꙁдьнцѣ С 318.25—26 слꙑшанъ сътворт ἀκουτίζω Възвестя, направя да се чуе блгсіте ѩꙁꙑц ба нашего. ї слꙑшанъ сътворте гласъ хвалꙑ его. положьшаего дшѫ моѭ вь жвотъ.  не давьшаго во съмѩтенье ногѹ моею СП 65.8 слꙑшат сѧ М З А СК Б ЗП О Н У Е СП СЕ К С Р ХЛ Гр ἀκούω εἰσακούω ἐπακούω μανϑάνω δηλόομαι συνίημι ἀκροάομαι τὴν φωνὴν φέρω χλευάζομαι ἀκροατής слшат слъшат слъшаті слꙑшаті слъшат сльішат Нвб слишам [се] остар ВА НГер слушам ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА