Старобългарски речник
славьно
славьно
нареч
Славно, прочуто, знаменито
мѣсꙙца мартꙗ въ ꙁ҃ дьнь. славꙿно памꙙть мѹ творꙙште. въ славѫ бѹ вьседръжтелю амнꙿ
С
538.5
же аште дрьꙁѣ сътрьптъ. славьнѣ вѣньатъ сꙙ
С
88.12
Изч
С
Гр
λαμπρῶς
Нвб
Вж. при
славьнъ
