Старобългарски речник
славт сѧ 
славт сѧ -славлѭ сѧ -славш сѧ несв Славя се, прославям се отъвѣшта с. аште аꙁъ славлѭ сѧ самъ. слава моѣ нтоже естъ М Йо 8.54 З А  ѫжьство просвѣштааше сꙙ.  божьство просꙗше сꙙ.  ношено овꙑшааше сꙙ.  носꙙ славьꙗше сꙙ С 511.27 Изч М З А С Гр δοξάζομαι Вж. при славт Нвб