Старобългарски речник
славт 
славт -славлѭ -славш несв 1. Славя, прославям, възвеличавам ѣко народѹ двт сѧ. вдѧще нѣмꙑ глѭштѧ. бѣдънꙑѩ съдравꙑ. ꙇ хромꙑѩ ходѧштѧ. слѣпꙑѩ вдѧштѧ. ꙇ славлѣхѫ ба ꙁдрлва М Мт 15.31 З  въста абье  вьꙁѧтъ одръ. ꙇ ꙁде прѣдъ вьсѣм. ѣко двлѣахѫ сѧ вьс  славлѣхѫ ба глѭште. ѣко нколже тако вдѣхомъ М Мк 2.12 З А СК Б ꙇ въꙁвратшѧ сѧ пастꙑр славѧште  хвалѧште ба. о вьсѣхъ еже вдѣшѧ  слꙑшашѧ. ѣкоже глано бꙑстъ къ нмь М Лк 2.20 З А СК Б  въꙁлож на нѭ рѫцѣ.  абе простьрѣ сѧ.  славлѣаше ба М Лк 13.13 З А СК мⷧ҇твам їхъ хе бе жꙁнъ нашѫ ѹмр. да поемъ тѧ  славмъ Е 7б 2—3 да  вещьм ꙇ кꙑ. ꙇ аћлꙑ.  вдмꙑм ꙇ невдмꙑм. славтъ сѧ прѣстое мѧ твое СЕ 6а 5 тꙑ  нꙑнѣ блгв. пщѭ нашѭ. ꙇ пво беꙁъ осѫжденѣ нꙑ. отъ нхъ прмат съподоб. славѧще тебѣ дателѣ. вꙿсѣмъ благꙑмъ. дарованемъ СЕ 16b 22  бѣаста славꙙшта бога. о ѹдесехъ ꙗже сътвор о н҄ею С 6.24 повѣшенъ же бꙑвъ стъ наꙙ славт ба С 107.13  ов славьꙗхѫ. благословешена слава господьнꙗ отъ мѣста мѹ С 322.14 събрашꙙ съборъ да не бога славꙙтъ. нъ да хрстосѹ беьст сътворꙙтꙿ С 385.11—12 славꙙште ба.  блажꙙште рабꙑ го. въꙁдръжанмъ хъ  алъбоѭ. велкааго дара сьподобьнꙑ С 530.30 2. Почитам, уважавам ѹніъженъ естъ прѣдъ німъ лѫкаво. боѩштеі же сѩ гѣ славѩтъ. клънꙑ сѩ скрънюмѹ своемѹ не отъмѣтаетъ сѩ СП 14.4 3. Благодаря, благодарен съм  тако покроп вьсь народꙿ.  вьс ослѣпьнї проꙁьрѣшꙙ.  текꙿше въ црькъвь хвѫ каꙗхѫ сꙙ славꙙште ба.  їсповѣдаѭште грѣхꙑ своѧ бꙑшꙙ крьстꙗн С 4.2 4. Като същ. a) Прич. сег. деят. славѧще м мн a) οἱ δοξάζοντες, οἱ δοξολογοῦντες Тези, които славят, възвеличават някого любтъ же  любꙙштꙙѧ го. славтъ же  славꙙштꙙѧ го С 29.7—8 лкъ готовъ прложен велко. славꙙштіхъ отъ вѣка га. не по дномѹ събьранꙑ. нъ напрасно прѣложьше сꙙ С 84.23—24 дѣт хвалѫ прносꙙтъ. да вьсе ꙁаскоп. тъште слово покажетъ непрꙗꙁн. лма бо ремьствомъ нѣкꙑмъ.  ѹгожденмъ сеѧ жꙁн. любо  ꙁъло хотꙙштꙙ сътворт. хвалѫ прност славꙙштꙙѧ. поштꙙдтъ владꙑцѣ С 337.22 b) славмꙑ м ед ὁ δορυφορούμενος Този, който е прославян; този, когото славят не раꙁѹмѣшꙙ агг҄елꙑ славмааго.  пророкꙑ проповѣдамааго С 334.8 славт сѧ М З А СК Б Е СП СЕ С Гр δοξάζω δοξολογέω τὴν δόξαν ἀναπέμπω ἐπεύχομαι εὐχαριστέω δορυφορέω славті Нвб славя [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА