Старобългарски речник
скотьнъ 
скотьнъ -ꙑ прил скотьнаꙗ жрьтва κτηνόϑυτος Жертвено животно ꙇ ові скотънѫѭ жрътвѫ. ові же бжію тѣлѹ жрътвѫ прношахѫ К 13b 19 Изч К скотънъ Вж. при скот Нвб