Старобългарски речник
скот 
скот прил притеж Животински, който се отнася до животно, скот аще кꙿто ѹдавленнѫ. л кръвь скотѭ. не вѣдꙑ ѣко ѹмръло естъ. ꙇл трѣбъно ꙿто беꙁ бѣдꙑ ѣстъ. ҃б҃ꙇ недѣл да посттꙿ сѧ СЕ 104b 20 Изч СЕ Нвб скоти остар ВА Срв скотски ОА АК НГер ЕтМл БТР АР ДА