Старобългарски речник
свтат 
свтат -свтаѭ -свташ несв За ден — настъпвам, засиявам, съмвам ꙇ дьнь бѣ параскевьћ. ꙇ собота свтааше М Лк 23.54 З въ вееръ же соботънꙑ. свтаѭщ въ пръвѫѭ соботѫ. прде марѣ магдалꙑн. ꙇ дрѹгаѣ марѣ вдѣтъ гроба М Мт 28.1 Изч М З А СК Гр ἐπιφώσκω Вж. при свтат сѧ Нвб